Псалми 77
1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
Neghmichilerning béshi Yedutun’gha tapshurulghan, Asaf yazghan küy: — Awazim Xudagha kötürüldi, men peryad qilimen; Awazim Xudagha kötürüldi, U manga qulaq salidu.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
Béshimgha kün chüshkende, men Rebni izdidim; Kéchiche qolumni [duagha] kötürüp, bosh qoymidim; Jénim tesellini xalimay ret qildi.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
Men Xudani eslep séghindim, ah-zar qildim; Séghinip oylinip, rohim parakende boldi. (Sélah)
4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
Sen méning közümni yumdurmiding; Chongqur gheshlik ilkide bolghanliqimdin sözliyelmeyttim.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
Men: «Kona zamandiki künlerni, Qedimki yillarni xiyal qilimen;
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
Kéchilerde éytqan naxshamni esleymen; Könglümde chongqur xiyal sürimen» — [dédim]; Rohim intilip izdimekte idi;
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
— «Reb menggüge tashliwétemdu? U qaytidin iltipat körsetmemdu?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
Uning özgermes muhebbiti emdi menggüge tügep kettimu? Uning wedisi ewladtin-ewladqiche inawetsiz bolamdu?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
Tengri méhir-shepqitini körsitishni üntudimu? U ghezeplinip Öz rehimdilliqini toxtitiwettimu?». (Sélah)
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
Andin men mundaq dédim: — «Bundaq désem bolmaydu, bu [étiqadimning] ajizliqi emesmu! Hemmidin Aliy Bolghuchining ong qolining yillirini, Yeni Yahning qilghanlirini — yad étimen; Qedimdin buyanqi karametliringni esleymen.
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
Séning barliq ishligenliring üstide séghinip oylinimen; Séning qilghanliring üstide istiqamet qilimen;
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
I Xuda, yolung bolsa pak-muqeddesliktidur; Xudadek ulugh bir ilah barmidur?
14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
Möjiziler Yaratquchi Ilahdursen; El-milletler ara Sen küchüngni namayan qilding.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
Öz biliking bilen Öz xelqingni, Yeni Yaqup we Yüsüpning perzentlirini hörlükke chiqarghansen; (Sélah)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
Sular Séni kördi, i Xuda, sular Séni kördi; Titrek ularni basti, Déngiz tegliri patiparaq boldi.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
Qara bulutlar sularni töküwetti; Asmanlar zor sadasini anglatti; Berheq, Séning oqliring terep-terepke étildi.
18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
Güldürmamangning awazi qara quyunda idi, Chaqmaqlar jahanni yorutti; Yer yüzi alaqzade bolup tewrendi.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
Séning yolung okyan-déngizlarda, Qedemliring chongqur sulardidur, Ayagh izliringni tapqili bolmaydu.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
Sen qoy padisini baqqandek, Musa we Harunning qoli bilen Öz xelqingni yétekliding».
