Псалми 77

1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

Для дириґента хору. Для Єдуту́на. Псалом Асафів. Мій голос до Бога, — й я кли́кати буду, мій голос до Бога, — й почує мене!

2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

В день недолі моєї шукаю я Господа, до Нього рука моя ви́тягнена вночі й не зомлі́є, не хоче душа моя бути поті́шена:

3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)

згадаю про Бога й зідха́ю, розважа́ю — й мій дух омліва́є! (Се́ла)

4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Ти де́ржиш пові́ки оче́й моїх, я побитий і не говорю́.

5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

Пригадую я про дні давні, про роки відві́чні,

6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

свою пісню вночі я прига́дую, говорю́ з своїм серцем, а мій дух розважа́є:

7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

Чи навіки покине Господь, і вже більш не вподо́бає?

8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

Чи навіки спини́лася милість Його́? Чи скінчи́лося слово Його в рід і рід?

9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)

Чи Бог ми́лувати позабу́в? Чи гнівом замкнув Він Своє милосе́рдя? (Се́ла)

10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

І промовив був я: „То стражда́ння моє — переміна прави́ці Всевишнього“.

11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

Пригада́ю я вчинки Господні, як чудо Твоє я згадаю відда́вна,

12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

і буду я ду́мати про кожен Твій чин, і про вчинки Твої опові́м!

13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

Боже, — святая доро́га Твоя, котри́й бог великий, як Бог наш?

14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

Ти Той Бог, що чу́да вчиняє, Ти ви́явив силу Свою між наро́дами,

15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)

Ти ви́зволив люд Свій раме́ном, — синів Якова й Йо́сипа! (Се́ла)

16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

Тебе бачили води, о Боже, Тебе бачили во́ди — й тремтіли, затряслися й безо́дні.

17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

Лила́ся струмко́м вода з хмар, тучі ви́дали грім, тако́ж там і сям Твої стрі́ли літали.

18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

Гуркіт грому Твого на небесному колі, й блискавки́ освіти́ли вселе́нну, тремті́ла й трясла́ся земля!

19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

Через море доро́га Твоя, а сте́жка Твоя — через во́ди великі, і не видно було́ Твоїх стіп.

20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

Ти прова́див наро́д Свій, немов ту ота́ру, рукою Мойсея та Ааро́на.