Псалми 77

1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

Mi voz a Dios, y clamé: mi voz a Dios, y él me escuchará.

2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

En el día de mi angustia al Señor busqué: mi llaga se desangraba de noche, sin estancarse: mi alma no quería consuelo.

3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)

Acordábame de Dios, y me sobresaltaba: quejábame, y desmayaba mi espíritu. (Selah)

4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Tenías los párpados de mis ojos: estaba quebrantado, y no hablaba.

5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

Contaba los días desde el principio: los años de los siglos.

6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

Acordábame de mis canciones de noche: meditaba con mi corazón, y mi espíritu escudriñaba.

7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

¿Desechará el Señor para siempre, y no volverá más a amar?

8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

¿Háse acabado para siempre su misericordia? ¿Háse acabado la palabra para generación y generación?

9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)

¿Ha olvidado Dios el haber misericordia? ¿Ha encerrado con la ira sus misericordias? (Selah)

10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

Y dije: Enfermedad mía es. En los años de la diestra del Altísimo.

11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

Acordábame de las obras de Jehová: por tanto me acordé de tus maravillas antiguas.

12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

Y meditaba en todas tus obras, y hablaba de tus hechos.

13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

O! Dios, en santidad es tu camino, ¿Quién es Dios grande, como el Dios nuestro?

14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

Tú eres el Dios que hace maravillas, haciendo notoria en los pueblos tu fortaleza.

15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)

Redímiste con brazo tu pueblo, los hijos de Jacob y de José. (Selah)

16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

Viéronte las aguas, o! Dios, las aguas te vieron, temieron, también temblaron los abismos.

17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

Las nubes echaron inundaciones de aguas: los cielos dieron voz; asimismo discurrieron tus rayos.

18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

El sonido de tus truenos anduvo en cerco: los relámpagos alumbraron al mundo: la tierra se estremeció, y tembló.

19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

En la mar estuvo tu camino: y tus sendas en las muchas aguas; y tus pisadas no fueron conocidas.

20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

Llevaste, como ovejas, tu pueblo, por mano de Moisés, y de Aarón.