Псалми 77

1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

Al maestro de coro. A Iditún. Salmo de Asaf. Mi voz sube hacia Dios y clama; mi voz va hasta Dios para que me oiga.

2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

En el día de mi angustia busco al Señor; de noche, mis manos se extienden sin descanso, y mi alma rehúsa el consuelo.

3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)

Si pienso en Dios tengo que gemir; si cavilo, mi espíritu desfallece.

4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Tú mantienes insomnes mis ojos; estoy perturbado, incapaz de hablar.

5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

Pienso en los días antiguos y considero los años eternos.

6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

Por la noche medito en mi corazón, reflexiono y mi espíritu inquiere:

7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

¿Es que nos desechará el Señor por todos los siglos? ¿No volverá a sernos favorable?

8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

¿Se habrá agotado para siempre su bondad? ¿Será vana su promesa hecha para todas las generaciones?

9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)

¿Se habrá olvidado Dios de su clemencia? o ¿en su ira habrá contenido su misericordia?

10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

Y dije: “Este es mi dolor: que la diestra del Altísimo haya cambiado.”

11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

Recordaré los hechos de Yahvé; sí, me acuerdo de tus antiguas maravillas;

12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

medito todas tus obras y peso tus hazañas.

13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

Santo es tu camino, oh Dios, ¿Qué Dios hay tan grande como el Dios nuestro?

14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

Tú eres el Dios que obra prodigios, y has dado a conocer a los pueblos tu poder.

15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)

Redimiste con tu brazo a tu pueblo, a los hijos de Jacob y de José.

16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

Las aguas te vieron, oh Dios, te vieron las aguas, y temblaron; hasta los abismos se estremecieron.

17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

Aguas derramaron las nubes, los cielos hicieron oír su voz, y volaron tus dardos.

18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

Tu trueno sonó en el torbellino, los relámpagos iluminaron el mundo; se conmovió y tembló la tierra.

19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

Tu camino se abrió a través del mar, y tus sendas sobre inmensas aguas, sin que aparecieran las huellas de tus pisadas.

20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

Y Tú mismo guiaste a tu pueblo como un rebaño, por mano de Moisés y de Aarón.