Псалми 77

1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

Стриг ку гласул меу кэтре Думнезеу, стриг ку гласул меу кэтре Думнезеу, ши Ел мэ ва аскулта.

2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

Ын зиуа неказулуй меу, каут пе Домнул; ноаптя, мыниле ымь стау ынтинсе фэрэ курмаре; суфлетул меу ну вря ничо мынгыере.

3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)

Мь-адук аминте де Думнезеу ши ӂем; мэ гындеск адынк ын мине ши ми се мыхнеште духул.

4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Ту ымь ций плеоапеле дескисе ши, де мулт че мэ фрэмынт, ну пот ворби.

5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

Мэ гындеск ла зилеле де демулт, ла аний де одиниоарэ.

6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

Мэ гындеск ла кынтэриле меле ноаптя, куӂет адынк ынэунтрул инимий меле, ымь каде духул пе гындурь ши зик:

7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

„Ва лепэда Домнул пентру тотдяуна? Ши ну ва май фи Ел биневоитор?

8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

С-а испрэвит бунэтатя Луй пе вечие? С-а дус фэгэдуинца Луй пентру тотдяуна?

9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)

А уйтат Думнезеу сэ айбэ милэ? Шь-а трас Ел, ын мыния Луй, ынапой ындураря?”

10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

Атунч ымь зик: „Чея че мэ фаче сэ суфэр есте кэ дряпта Челуй Пряыналт ну май есте ачеяшь.”

11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

Дар тот вой лэуда лукрэриле Домнулуй, кэч ымь адук аминте де минуниле Тале де одиниоарэ;

12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

да, мэ вой гынди ла тоате лукрэриле Тале ши вой луа аминте ла тоате испрэвиле Тале.

13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

Думнезеуле, кэиле Тале сунт сфинте! Каре думнезеу есте маре ка Думнезеул ностру?

14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

Ту ешть Думнезеул каре фаче минунь; Ту Ць-ай арэтат путеря принтре попоаре.

15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)

Прин брацул Тэу, Ту ай избэвит пе попорул Тэу, пе фиий луй Иаков ши ай луй Иосиф.

16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

Кынд Те-ау вэзут апеле, Думнезеуле, кынд Те-ау вэзут апеле, с-ау кутремурат ши адынкуриле с-ау мишкат.

17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

Норий ау турнат апэ ку гэлята, тунетул а рэсунат ын норь, ши сэӂециле Тале ау збурат ын тоате пэрциле.

18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

Тунетул Тэу а избукнит ын выртеж де вынт, фулӂереле ау луминат лумя: пэмынтул с-а мишкат ши с-а кутремурат.

19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

Ць-ай кроит ун друм прин маре, о кэраре прин апеле челе марь, ши ну Ци с-ау май куноскут урмеле.

20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

Ай повэцуит пе попорул Тэу ка пе о турмэ, прин мына луй Мойсе ши Аарон.