Псалми 77
1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
Azava dziesma, dziedātāju vadonim Jedutunam. Es saucu ar savu balsi uz Dievu un brēcu, es saucu uz Dievu, un Viņš klausās uz mani.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
Bēdu laikā es meklēju To Kungu, mana roka izstiepjas naktī un nenogurst, mana dvēsele negribās būt iepriecināma.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
Kad es Dievu pieminu, tad es nopūšos; kad es apdomāju, tad mana sirds bēdājās. (Sela)
4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
Tu turi nomodā manas acis es esmu tā izmisis, ka nespēju runāt.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
Es pieminu vecos laikus, senos gadus,
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
Es atminu savu dziesmu naktī, mana sirds ir domu pilna, mans gars meklē gaismu.
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
Vai tad Tas Kungs atstums mūžīgi un vairs nebūs žēlīgs?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
Vai tad Viņa žēlastība mitēsies mūžam? Vai tā solīšana pagalam uz bērnu bērniem?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
Vai tad Dievs ir aizmirsis žēlot? Vai Viņš aizslēdzis dusmībā Savu sirds žēlastību? (Sela)
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
Tad es saku: tās ir manas bēdas; tā Visuaugstākā labā roka to var nogriezt.
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
Es pieminu Tā Kunga darbus, es tiešām pieminu Tavus brīnumus no veciem laikiem.
12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
Es pārdomāju visus Tavus darbus un pieminu, ko Tu dari.
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
Ak Dievs, Tavs ceļš ir svēts; kur ir tāds liels Dievs, kā Tu, Dievs?
14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
Tu esi tas stiprais Dievs, kas brīnumus dara; Savu spēku Tu esi darījis zināmu tautu starpā.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
Savus ļaudis Tu esi atpestījis ar stipru elkoni, Jēkaba un Jāzepa bērnus. (Sela)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
Ūdeņi Tevi redzēja, ak Dievs! ūdeņi Tevi redzēja un drebēja, pat dziļumi trīcēja.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
Biezie padebeši izgāza ūdeņus, augstie padebeši izlaida pērkonus, un Tavas bultas šaudījās.
18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
Tavi pērkoni rūca viesulī, zibeņi apspulgoja zemi, zeme trīcēja un drebēja.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
Tavs ceļš bija jūrā un Tavs gājums dziļos ūdeņos, un Tavas pēdas nebija manāmas.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
Tu vadīji Savus ļaudis kā avju pulku caur Mozu un Āronu.
