Псалми 77
1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
In finem, pro Idithun, Psalmus Asaph. Voce mea ad Dominum clamavi: voce mea ad Deum, et intendit mihi.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
In die tribulationis meæ Deum exquisivi, manibus meis nocte contra eum: et non sum deceptus. Renuit consolari anima mea,
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
memor fui Dei, et delectatus sum, et exercitatus sum: et defecit spiritus meus.
4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
Anticipaverunt vigilias oculi mei: turbatus sum, et non sum locutus.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
Cogitavi dies antiquos: et annos æternos in mente habui.
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
Et meditatus sum nocte cum corde meo, et exercitabar, et scopebam spiritum meum.
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
Numquid in æternum proiiciet Deus: aut non apponet ut complacitior sit adhuc?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
Aut in finem misericordiam suam abscindet, a generatione in generationem?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
Aut obliviscetur misereri Deus? aut continebit in ira sua misericordias suas?
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
Et dixi nunc cœpi: hæc mutatio dexteræ Excelsi.
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
Memor fui operum Domini: quia memor ero ab initio mirabilium tuorum,
12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
et meditabor in omnibus operibus tuis: et in adinventionibus tuis exercebor.
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
Deus in sancto via tua: quis Deus magnus sicut Deus noster?
14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
Tu es Deus qui facis mirabilia. Notam fecisti in populis virtutem tuam:
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
redemisti in brachio tuo populum tuum, filios Iacob, et Ioseph.
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
Viderunt te aquæ Deus, viderunt te aquæ: et timuerunt, et turbatæ sunt abyssi.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
Multitudo sonitus aquarum: vocem dederunt nubes. Etenim sagittæ tuæ transeunt:
18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
vox tonitrui tui in rota. Illuxerunt coruscationes tuæ orbi terræ: commota est et contremuit terra.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
In mari via tua, et semitæ tuæ in aquis multis: et vestigia tua non cognoscentur.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
Deduxisti sicut oves populum tuum, in manu Moysi et Aaron.
