Псалми 77
1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
Don mai bi da kaɗe-kaɗe. Don Yedutun. Na Asaf. Zabura ce. Na yi kuka ga Allah don taimako; na yi kuka ga Allah don yă ji ni.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
Sa’ad da nake cikin damuwa, na nemi Ubangiji; da dare na miƙa hannuwa ba gajiya raina kuma ya ƙi yă ta’azantu.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
Na tuna da kai, ya Allah, na kuma yi nishi; na yi nishi, ƙarfina kuwa duk ya raunana. (Sela)
4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
ka hana idanuna rufewa; na damu ƙwarai har ba na iya magana.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
Na yi tunani kwanakin da suka wuce, shekarun da suka wuce da daɗewa;
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
na tuna da waƙoƙina da dare. Zuciyata ta yi nishi, ƙarfina kuwa ya nemi yă sani.
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
“Ubangiji zai ƙi ne har abada? Ba zai taɓa nuna alherinsa kuma ba?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
Ƙaunarsa marar ƙarewa ta ɓace ke nan har abada? Alkawarinsa ya kāsa ke nan a dukan lokaci?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
Allah ya manta yă yi jinƙai? Cikin fushinsa ya janye tausayinsa ne?” (Sela)
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
Sai na yi tunani, “Zan yi roƙo saboda wannan, shekarun da Mafi Ɗaukaka ya miƙa hannunsa na dama.”
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
Zan tuna da ayyukan Ubangiji; I, zan tuna mu’ujizanka na tun dā.
12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
Zan yi tunani a kan dukan ayyukanka in lura da dukan manyan abubuwan da ka aikata.
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
Hanyoyinka, ya Allah, masu tsarki ne. Wanda allah ne yake da girma kamar Allahnmu?
14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
Kai ne Allahn da yakan aikata mu’ujizai; ka nuna ikonka a cikin mutane.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
Da hannunka mai ƙarfi ka fanshi mutanenka, zuriyar Yaƙub da Yusuf. (Sela)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
Ruwaye sun gan ka, ya Allah, ruwaye sun gan ka suka firgita; zurfafan gaske sun girgiza.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
Gizagizai sun sauko da ruwa, sararin sama suka buga tsawa; kibiyoyinka suka yi ta kai komo da walƙiya.
18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
Aka ji tsawanka a cikin guguwa, walƙiyarka ta haskaka duniya; duniya ta yi rawar jiki ta girgiza.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
Hanyarka ta bi ta cikin teku, hanyarka ta bi cikin manyan ruwaye, duk da haka ba a ga sawunka ba.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
Ka bi da mutanenka kamar garke ta hannun Musa da Haruna.
