Псалми 77
1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
Au maître-chantre. — Selon Jéduthun. — Psaume d'Asaph. Ma voix s'adresse à Dieu, et je crie; Ma voix s'adresse à Dieu, afin qu'il m'écoute.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
Au jour de ma détresse, je cherche le Seigneur; La nuit, ma main est tendue vers lui et ne se lasse point; Mon âme refuse d'être consolée.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
Je me souviens de Dieu, et je gémis; Je médite, et mon esprit est abattu. (Pause)
4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
Tu tiens mes paupières ouvertes; Je suis troublé, je ne puis parler.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
Je pense aux jours d'autrefois. Aux années des temps passés.
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
Je me souviens de mes cantiques pendant la nuit; Je médite en mon coeur. Mon esprit se demande:
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
«Le Seigneur nous rejettera-t-il éternellement? Ne sera-t-il plus jamais propice?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
Sa bonté est-elle à jamais épuisée? Sa promesse est-elle anéantie pour toujours?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
Dieu a-t-il oublié d'avoir pitié? A-t-il, dans sa colère, mis un terme à ses compassions?» (Pause)
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
Puis je me dis: «Voici la cause de ma souffrance: C'est que la main droite du Très-Haut a changé»
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
Je me rappellerai donc les actions glorieuses de l'Éternel. Oui, je me souviendrai de tes merveilles d'autrefois;
12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
Je penserai à toutes tes oeuvres, Et j'évoquerai le souvenir de tes prodiges!
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
Ô Dieu, tes voies sont saintes! Quel Dieu est grand comme notre Dieu?
14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
Tu es le Dieu qui accomplit des merveilles; Tu as fait connaître parmi les peuples ta puissance.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
Par ton bras, tu as délivré ton peuple, Les enfants de Jacob et de Joseph. (Pause)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
Les eaux t'ont vu, ô Dieu! Les eaux t'ont vu, elles ont frémi; Même les abîmes furent ébranlés.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
Les nuées se répandirent en torrents d'eau; Les nuages lancèrent la foudre Et tes flèches volèrent de toutes parts.
18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
Ton tonnerre gronda dans le tourbillon; Les éclairs illuminèrent le monde; La terre fut ébranlée et trembla.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
Tu te fis un chemin dans la mer, Un sentier dans les grandes eaux, Sans qu'on pût reconnaître tes traces.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
Tu as conduit ton peuple comme un troupeau, Par la main de Moïse et d'Aaron.
