Псалми 77

1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

Ma voix s'adresse à Dieu, et je crie, ma voix s'adresse à Dieu, et il m'écoutera.

2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

Au jour de ma détresse, j'ai cherché le Seigneur; la nuit, ma main était étendue vers lui et ne se lassait point; mon âme refusait d'être consolée.

3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)

Je me souvenais de Dieu, et je gémissais; je méditais, et mon esprit était abattu. (Sélah, pause)

4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Tu avais retenu mes yeux dans les veilles; j'étais troublé, je ne pouvais parler.

5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

Je pensais aux jours d'autrefois, aux années des temps passés.

6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

Je me rappelais mes mélodies de la nuit; je méditais en mon cœur, et mon esprit examinait.

7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

Le Seigneur rejettera-t-il pour toujours, ne sera-t-il plus désormais propice?

8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

Sa bonté a-t-elle cessé pour toujours? Sa parole a-t-elle pris fin pour tous les âges?

9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)

Dieu a-t-il oublié d'avoir pitié? A-t-il dans sa colère fermé ses compassions?

10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

Et j'ai dit: Voilà ce qui fait ma souffrance: C'est que la droite du Très-Haut a changé.

11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

Je me rappellerai les exploits de l'Éternel, me souvenant de tes merveilles d'autrefois;

12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

Je méditerai sur toutes tes œuvres, et je considérerai tes hauts faits.

13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

O Dieu, tes voies sont saintes! Quel autre Dieu est grand comme Dieu?

14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

Tu es le Dieu qui fait des merveilles; tu as fait connaître ta force parmi les peuples.

15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)

Par ton bras, tu rachetas ton peuple, les enfants de Jacob et de Joseph. (Sélah)

16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

Les eaux te virent, ô Dieu! Les eaux te virent; elles tremblèrent; même les abîmes s'émurent.

17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

Les nues se répandirent en eaux; les nuages tonnèrent; tes traits aussi volèrent çà et là.

18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

Ton tonnerre gronda dans le tourbillon; les éclairs brillèrent sur le monde; la terre s'émut et trembla.

19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

Tu as fait ton chemin dans la mer, tes sentiers dans les grandes eaux; et tes traces n'ont point été connues.

20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

Tu as conduit ton peuple comme un troupeau, par la main de Moïse et d'Aaron.