Псалми 77
1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
Au chef des chantres. Sur Iedouthoun. Psaume d’Assaph. Ma voix s’élève vers Dieu, et je crie; ma voix s’élève vers Dieu, et il me prête l’oreille.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
Au jour de ma détresse, je recherche le Seigneur, de nuit ma main se tend vers lui sans relâche: mon âme refuse toute consolation.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
Je pense à Dieu et je gémis, je réfléchis et mon esprit se voile de tristesse. (Sélah)
4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
Tu tiens mes paupières ouvertes, je suis troublé au point de ne pouvoir parler.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
Je médite sur les jours d’un passé lointain, sur les années envolées depuis une éternité.
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
La nuit, je me remémore mes cantiques, je médite en mon cœur, et mon esprit se plonge dans les réflexions:
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
"Le Seigneur délaisse-t-il donc sans retour? Ne rendra-t-il plus sa bienveillance?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
Sa bonté a-t-elle disparu à jamais? Sa promesse est-elle annulée pour la suite des temps?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
Dieu a-t-il désappris la compassion? Ou bien, dans sa colère, enchaîne-t-il sa miséricorde?" (Sélah)
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
Et je me dis: "C’Est là ma souffrance, que la main du Très-Haut ait changé à mon égard."
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
J’Évoquerai le souvenir des œuvres du Seigneur, oui, le souvenir de tes antiques merveilles.
12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
Je méditerai sur tous tes exploits, et passerai en revue tes hauts faits.
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
O Dieu, sublime de sainteté est ta voie; est-il une divinité grande comme Dieu?
14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
Tu es, toi, l’Etre tout-puissant, auteur de prodiges; tu fais éclater ta force parmi les nations.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
Par ton bras tu affranchis ton peuple, les fils de Jacob et de Joseph. (Sélah)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
Les flots te virent, ô Dieu; les flots te virent, et ils tremblèrent, les vagues profondes s’émurent de peur.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
Les nuées se fondirent en pluies torrentielles, les cieux firent retentir leur tonnerre, et tes flèches volèrent de toutes parts.
18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
Le fracas de ta foudre se mêla au tourbillon, les éclairs illuminèrent le monde, la terre gémit et vacilla.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
Tu frayas ta route à travers la mer, ton sentier à travers des eaux épaisses: tes traces échappèrent aux regards.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
Tu conduisis comme un troupeau ton peuple, par la main de Moïse et d’Aaron.
