Псалми 77
1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
Au maître de chant, ... Idithun. Psaume d’Asaph. Ma voix s’élève vers Dieu, et je crie; ma voix s’élève vers Dieu: qu’il m’entende!
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
Au jour de ma détresse, je cherche le Seigneur; mes mains sont étendues la nuit sans se lasser; mon âme refuse toute consolation.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
Je me souviens de Dieu, et je gémis; je médite, et mon esprit est abattu. — Séla.
4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
Tu tiens mes paupières ouvertes; et, dans mon agitation, je ne puis parler.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
Alors je pense aux jours anciens, aux années d’autrefois.
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
Je me rappelle mes cantiques pendant la nuit, je réfléchis au dedans de mon cœur, et mon esprit se demande:
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
« Le Seigneur rejettera-t-il pour toujours, ne sera-t-il plus favorable?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
Sa bonté est-elle épuisée pour jamais, en est-ce fait de ses promesses pour les âges futurs?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
Dieu a-t-il oublié sa clémence, a-t-il, dans sa colère, retiré sa miséricorde? » — Séla.
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
Je dis: « Ce qui fait ma souffrance, c’est que la droite du Très-Haut a changé! »
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
Je veux rappeler les œuvres de Yahweh, car je me souviens de tes merveilles d’autrefois,
12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
Je veux réfléchir sur toutes tes œuvres, et méditer sur tes hauts faits.
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
O Dieu, tes voies sont saintes: quel Dieu est grand comme notre Dieu?
14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
Tu es le Dieu qui fait des prodiges; tu as manifesté ta puissance parmi les nations.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
Par ton bras, tu as délivré ton peuple, les fils de Jacob et de Joseph. — Séla.
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
Les eaux t’ont vu, ô Dieu, les eaux t’ont vu, et elles ont tremblé; les abîmes se sont émus.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
Les nuées déversèrent leurs eaux, les nues firent entendre leur voix, et tes flèches volèrent de toutes parts.
18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
Ton tonnerre retentit dans le tourbillon; les éclairs illuminèrent le monde; la terre frémit et trembla.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
La mer fut ton chemin, les grandes eaux ton sentier, et l’on ne put reconnaître tes traces.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
Tu as conduit ton peuple comme un troupeau, par la main de Moïse et d’Aaron.
