Псалми 77
1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
Pour le chef musicien. À Jeduthun. Un psaume d'Asaph. Mon cri va vers Dieu! En effet, je crie à l'aide de Dieu, et qu'il m'écoute.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
Au jour de ma détresse, j'ai cherché l'Éternel. Ma main a été tendue dans la nuit, et ne s'est pas fatiguée. Mon âme a refusé d'être réconfortée.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
Je me souviens de Dieu, et je gémis. Je me plains, et mon esprit est accablé. (Selah)
4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
Tu tiens mes paupières ouvertes. Je suis tellement troublé que je ne peux pas parler.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
J'ai considéré les jours d'autrefois, les années des temps anciens.
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
Je me souviens de ma chanson dans la nuit. Je considère dans mon propre cœur; mon esprit s'enquiert diligemment:
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
« Le Seigneur nous rejettera-t-il à jamais? Ne sera-t-il plus favorable?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
Sa bonté s'est-elle évanouie pour toujours? Sa promesse échoue-t-elle pour des générations?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
Dieu a-t-il oublié d'être gracieux? A-t-il, dans sa colère, retenu sa compassion? (Selah)
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
Alors je me suis dit: « Je vais faire appel à cela: les années de la main droite du Très-Haut. »
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
Je me souviendrai des œuvres de l'Éternel; car je me souviendrai de tes merveilles d'antan.
12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
Je méditerai aussi sur toute ton œuvre, et considérez vos actions.
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
Ton chemin, Dieu, est dans le sanctuaire. Quel dieu est grand comme Dieu?
14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
Tu es le Dieu qui fait des merveilles. Tu as fait connaître ta force parmi les peuples.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
Tu as racheté ton peuple par ton bras, les fils de Jacob et de Joseph. (Selah)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
Les eaux t'ont vu, Dieu. Les eaux t'ont vu, et elles se sont tordues. Les profondeurs se sont également convulsées.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
Les nuages ont versé de l'eau. Les cieux ont résonné du tonnerre. Vos flèches ont aussi volé autour.
18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
La voix de ton tonnerre était dans le tourbillon. Les éclairs ont illuminé le monde. La terre a tremblé et a été secouée.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
Ton chemin était à travers la mer, vos chemins à travers les grandes eaux. Vos pas n'étaient pas connus.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
Tu as conduit ton peuple comme un troupeau, par la main de Moïse et d'Aaron.
