Псалми 77
1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
“To the chief musician on Jeduthun, by Assaph a psalm.” [I lift up] my voice unto God, and I cry; [I lilt up] my voice unto God: do then give ear unto me.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
On the day of my distress I sought the Lord; in the night my hand was stretched out, and did not cease: my soul refused to be comforted.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
I think of God, and moan: I reflect, and my spirit is overwhelmed. (Selah)
4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
Thou holdest my eyes awake: I am troubled and I cannot speak.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
I think over the days of old, the years of ancient times.
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
I call to remembrance my song in the night; with my own heart I reflect: and my spirit maketh diligent search.
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
Will the Lord cast me off for ever? and will he never more give his favor again?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
Is his kindness spent for ever? is his promise come to an end for all generations?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
Hath God forgotten to be gracious? or hath he shut up in anger his mercies? (Selah)
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
And I said, This shall be my entreaty, [for] the years of the right hand of the Most High.
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
I will remember the deeds of the Lord; for I will remember out of ancient times thy wonders.
12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
I will meditate also of all thy work, and on thy deeds will I reflect.
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
O God, in holiness is thy way: where is there a god so great as God?
14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
Thou art the God that dost wonders: thou hast made known among the people thy strength.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
Thou hast redeemed with [a mighty] arm thy people, the sons of Jacob and Joseph. (Selah)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
The waters saw thee, O God, the waters saw thee; they shook: also the depths trembled.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
The clouds poured out water; the skies sent forth thunder: also thy arrows sped along.
18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
The voice of thy thunder was in the whirlwind; lightnings gave light to the world; the earth trembled and quaked,
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
Through the sea led thy way, and thy path was through mighty waters, and thy footsteps could not be known.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
Thou didst lead like a flock thy people by means of Moses and Aaron.
