Псалми 77
1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
I cried to God with my voice, even to God with my voice; and he gave ear to me.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
In the day of my trouble I sought the Lord: my sore ran in the night, and ceased not: my soul refused to be comforted.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
I remembered God, and was troubled: I complained, and my spirit was overwhelmed. (Selah)
4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
You hold my eyes waking: I am so troubled that I cannot speak.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
I have considered the days of old, the years of ancient times.
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
I call to remembrance my song in the night: I commune with my own heart: and my spirit made diligent search.
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
Will the Lord cast off for ever? and will he be favorable no more?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
Is his mercy clean gone for ever? does his promise fail for ever more?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
Has God forgotten to be gracious? has he in anger shut up his tender mercies? (Selah)
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
And I said, This is my infirmity: but I will remember the years of the right hand of the most High.
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
I will remember the works of the LORD: surely I will remember your wonders of old.
12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
I will meditate also of all your work, and talk of your doings.
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
Your way, O God, is in the sanctuary: who is so great a God as our God?
14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
You are the God that do wonders: you have declared your strength among the people.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
You have with your arm redeemed your people, the sons of Jacob and Joseph. (Selah)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
The waters saw you, O God, the waters saw you; they were afraid: the depths also were troubled.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
The clouds poured out water: the skies sent out a sound: your arrows also went abroad.
18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
The voice of your thunder was in the heaven: the lightning lightened the world: the earth trembled and shook.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
Your way is in the sea, and your path in the great waters, and your footsteps are not known.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
You led your people like a flock by the hand of Moses and Aaron.
