Псалми 77
1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
For the Leader; for Jeduthun. A Psalm of Asaph. I will lift up my voice unto God, and cry; I will lift up my voice unto God, that He may give ear unto me.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
In the day of my trouble I seek the Lord; with my hand uplifted, mine eye streameth in the night without ceasing; my soul refuseth to be comforted.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
When I think thereon, O God, I must moan; when I muse thereon, my spirit fainteth. (Selah)
4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
Thou holdest fast the lids of mine eyes; I am troubled, and cannot speak.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
I have pondered the days of old, the years of ancient times.
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
In the night I will call to remembrance my song; I will commune with mine own heart; and my spirit maketh diligent search:
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
'Will the Lord cast off for ever? and will He be favourable no more?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
Is His mercy clean gone for ever? Is His promise come to an end for evermore?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
Hath God forgotten to be gracious? Hath He in anger shut up his compassions?' (Selah)
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
And I say: 'This is my weakness, that the right hand of the Most High could change.
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
I will make mention of the deeds of the LORD; yea, I will remember Thy wonders of old.
12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
I will meditate also upon all Thy work, and muse on Thy doings.'
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
O God, Thy way is in holiness; who is a great god like unto God?
14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
Thou art the God that doest wonders; Thou hast made known Thy strength among the peoples.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
Thou hast with Thine arm redeemed Thy people, the sons of Jacob and Joseph. (Selah)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
The waters saw Thee, O God; the waters saw Thee, they were in pain; the depths also trembled.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
The clouds flooded forth waters; the skies sent out a sound; Thine arrows also went abroad.
18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
The voice of Thy thunder was in the whirlwind; the lightnings lighted up the world; the earth trembled and shook.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
Thy way was in the sea, and Thy path in the great waters, and Thy footsteps were not known.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
Thou didst lead Thy people like a flock, by the hand of Moses and Aaron.
