< Псалми 77 >

1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
(Til Sangmesteren. Til Jedutun. Af Asaf. En Salme.) Jeg råber, højt til Gud, og han hører mig,
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
jeg søger Herren på Nødens Dag, min Hånd er om Natten utrættet udrakt, min Sjæl vil ikke lade sig trøste;
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
jeg ihukommer Gud og stønner, jeg sukker, min Ånd vansmægter. (Sela)
4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
Du holder mine Øjne vågne, jeg er urolig og målløs.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
Jeg tænker på fordums dage, ihukommer længst henrundne År;
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
jeg gransker om Natten i Hjertet, grunder og ransager min Ånd.
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
Vil Herren bortstøde for evigt og aldrig mer vise Nåde,
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
er hans Miskundhed ude for stedse, hans Trofasthed omme for evigt og altid,
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
har Gud da glemt at ynkes, lukket sit Hjerte i Vrede? (Sela)
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
Jeg sagde: Det er min Smerte; at den Højestes højre er ikke som før.
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
Jeg kommer HERRENs Gerninger i Hu, ja kommer dine fordums Undere i Hu.
12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
Jeg tænker på al din Gerning og grunder over dine Værker.
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
Gud, din Vej var i Hellighed, hvo er en Gud så stor som Gud!
14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
Du er en Gud, som gør Undere, du gjorde din Vælde kendt blandt Folkene,
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
udøste dit Folk med din Arm, Jakobs og Josefs Sønner. (Sela)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
Vandene så dig, Gud, Vandene så dig og vred sig i Angst, ja Dybet tog til at skælve;
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
Skyerne udøste Vand, Skyhimlens Stemme gjaldede, dine Pile for hid og did;
18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
din bragende Torden rullede, Lynene oplyste Jorderig, Jorden bæved og skjalv;
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
din Vej gik midt gennem Havet, din Sti gennem store Vande, dine Fodspor kendtes ikke.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
Du førte dit Folk som en Hjord ved Moses's og Arons Hånd.

< Псалми 77 >