Псалми 77

1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

Til Sangmesteren; for Jeduthun; en Psalme af Asaf.

2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

Min Røst er til Gud, og jeg vil raabe; min Røst er til Gud, og han vende sine Øren til mig!

3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)

Jeg søgte Herren paa min Nøds Dag; min Haand var om Natten udrakt og lod ikke af; min Sjæl vægrede sig ved at lade sig trøste.

4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Jeg vil komme Gud i Hu og jamre lydt; jeg vil tale, og min Aand maa forsmægte. (Sela)

5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

Du holdt mine Øjne vaagne, jeg er bleven bekymret og taler ikke.

6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

Jeg tænkte paa de fordums Dage, paa de længst henrundne Aar.

7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

Jeg vil komme min Strengeleg i Hu om Natten; jeg vil tale i mit Hjerte, og min Aand skal granske.

8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

Vil da Herren forkaste i al Evighed og ikke vedblive at være naadig mere?

9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)

Er hans Miskundhed ude evindelig? har hans Tilsagn faaet Ende fra Slægt til Slægt?

10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

Har Gud glemt at være naadig? eller har han i Vrede tillukket sin Barmhjertighed? (Sela)

11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

Da sagde jeg: Dette er min Lidelse; at forandre det staar i den Højestes højre Haand.

12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

Jeg vil komme Herrens Gerninger i Hu; jeg vil komme dine underfulde Ting fra fordums Tid i Hu.

13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

Og jeg vil grunde paa al din Gerning; og jeg vil tale om dine Idrætter.

14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

O Gud! din Vej er i Hellighed; hvo er en Gud stor som Gud?

15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)

Du er den Gud, som gør underfulde Ting, du har kundgjort din Styrke iblandt Folkene.

16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

Du genløste dit Folk ved din Arm, Jakobs og Josefs Børn. (Sela)

17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

Vandene saa dig, Gud! Vandene saa dig, de bleve bange, ja, Afgrundene bævede.

18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

De tykke Skyer udøste Vand, de øverste Skyer udgave Drøn, ja, dine Pile fore frem.

19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

Din Tordens Drøn rullede, Lynet oplyste Jorderige; Jorden bævede og skælvede.

20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

Din Vej var i Havet og dine Stier i de store Vande, og dine Fodspor bleve ikke kendte. Du førte dit Folk som Hjorden ved Mose og Arons Haand.