Псалми 77
1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
Zborovođi. Po Jedutunu. Asafov. Psalam. Glasom svojim Bogu vapijem, glas mi se Bogu diže i on me čuje.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
U dan nevolje tražim Gospodina, noću mi se ruka neumorno pruža k njemu, ne može se utješit' duša moja.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
Spominjem se Boga i uzdišem; kad razmišljam, daha mi nestane.
4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
Vjeđe moje držiš, potresen sam, ne mogu govoriti.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
Mislim na drevne dane i sjećam se davnih godina;
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
razmišljam noću u srcu, mislim, i duh moj ispituje:
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
“Hoće li Gospodin odbaciti zauvijek i hoće li ikad još biti milostiv?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
Je li njegova dobrota minula zauvijek, njegovo obećanje propalo za sva pokoljenja?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
Zar Bog je zaboravio da se smiluje, ili je gnjevan zatvorio smilovanje svoje?”
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
I govorim: “Ovo je bol moja: promijenila se desnica Višnjega.”
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
Spominjem se djela Jahvinih, sjećam se tvojih pradavnih čudesa.
12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
Promatram sva djela tvoja, razmatram ono što si učinio.
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
Svet je tvoj put, o Bože: koji je bog tako velik kao Bog naš?
14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
Ti si Bog koji čudesa stvaraš, na pucima si pokazao silu svoju.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
Mišicom si izbavio narod svoj, sinove Jakovljeve i Josipove.
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
Vode te ugledaše, Bože, ugledaše te vode i ustuknuše, bezdani se uzburkaše.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
Oblaci prosuše vode, oblaci zatutnjiše gromom i tvoje strijele poletješe.
18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
Grmljavina tvoja u vihoru zaori, munje rasvijetliše krug zemaljski, zemlja se zatrese i zadrhta.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
Kroz more put se otvori tebi i tvoja staza kroz vode goleme, a tragova tvojih nitko ne vidje.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
Ti si svoj narod vodio kao stado rukama Mojsija i Arona.
