Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
Повчання Асафа. Боже, чому Ти покинув [нас] навіки? Чому гнів Твій палає на овець Твого пасовища?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Згадай громаду Свою, яку придбав Ти віддавна, викупив як плем’я Свого спадку, гору Сіон, на якій Ти оселився.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Спрямуй кроки Твої до вікових руїн – усе зруйнував ворог у святилищі!
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Супротивники Твої ревли посеред місць зборів Твого [народу], поставили знамена свої як знаки [свого панування].
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
Поводилися ніби лісоруб, що замахнувся сокирою на гущавину лісу.
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
Та й тепер стесують разом різьблення [Храму] сокирами й топірцями.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
Вогню віддали святилище Твоє, збезчестили, із землею зрівняли помешкання імені Твого.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
Промовили в серцях своїх: «Знищимо їх дотла!» Вони спалили усі місця зборів Божих на землі.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
Ми не бачимо ознак Божих, немає більше пророка, і немає з нами того, хто знав би, доки так буде.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
Доки, Боже, глумитиметься супротивник? Невже вічно глузуватиме ворог з імені Твого?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Чому Ти стримуєш руку Свою, правицю Свою? Витягни її із пахви, вразь [їх]!
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Боже, Царю мій споконвічний, що здійснюєш спасіння посеред землі!
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
Ти розділив море міццю Своєю, розтрощив голови морським чудовиськам.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Ти розбив голову Левіятана, віддав [його] на поживу народові пустелі.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
Ти висікав джерело і потік, Ти висушував ріки, завжди повноводні.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Тобі належить і день, і ніч; Ти встановив світило [небесне] й сонце;
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
Ти визначив усі межі землі, Ти створив літо й зиму.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Згадай, як ганьбив ворог [Тебе], Господи, і народ безумний зневажав Твоє ім’я.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Не віддавай звірам душі голубки Своєї, про життя страдників Твоїх не забувай навіки.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Поглянь на Завіт [Свій], бо наповнилися темні кутки землі осередками насильства.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
Нехай пригнічений не повертається посоромленим, пригноблений і бідний нехай прославлять ім’я Твоє.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Повстань, Боже, втруться в судову суперечку Свою; згадай, як ганьбить Тебе нерозумний цілий день.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Не забувай крику супротивників Своїх, лементу, що його здіймають безупинно бунтівники проти Тебе.
