Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
En sång av Asaf. Varför, o Gud, har du så alldeles förkastat oss, varför ryker din vredes eld mot fåren i din hjord?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Tänk på din menighet, som du i fordom tid förvärvade, som du förlossade, till att bliva din arvedels stam; tänk på Sions berg, där du har din boning.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Vänd dina steg till den plats där evig förödelse råder; allt har ju fienden fördärvat i helgedomen.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Dina ovänner hava skränat inne i ditt församlingshus, de hava satt upp sina tecken såsom rätta tecken.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
Det var en syn, såsom när man höjer yxor mot en tjock skog.
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
Och alla dess snidverk hava de nu krossat med yxa och bila.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
De hava satt eld på din helgedom och oskärat ända till grunden ditt namns boning.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
De hava sagt i sina hjärtan: »Vi vilja alldeles kuva dem.» Alla Guds församlingshus hava de bränt upp här i landet.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
Våra tecken se vi icke; ingen profet finnes mer, och hos oss är ingen som vet för huru länge.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
Huru länge, och Gud, skall ovännen få smäda och fienden oavlåtligen få förakta ditt namn?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Varför håller du tillbaka din hand, din högra hand? Drag den fram ur din barm och förgör dem.
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Gud, du är ju min konung av ålder, du är den som skaffar frälsning på jorden.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
Det var du som delade havet genom din makt; du krossade drakarnas huvuden mot vattnet.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Det var du som bräckte Leviatans huvuden och gav honom till mat åt öknens skaror.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
Det var du som lät källa och bäck bryta fram; du lät ock starka strömmar uttorka.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Din är dagen, din är ock natten, du har berett ljuset och solen.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
Det är du som har fastställt alla jordens gränser; sommar och vinter äro skapade av dig.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Så tänk nu på huru fienden smädar HERREN, och huru ett dåraktigt folk föraktar ditt namn.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Lämna ej ut åt vilddjuren din turturduvas själ; förgät icke för alltid dina betrycktas liv.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Tänk på förbundet; ty i landets smygvrår finnes fullt upp av våldsnästen.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
Låt icke den förtryckte vika tillbaka med blygd, låt den betryckte och den fattige lova ditt namn.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Stå upp, o Gud; utför din sak. Betänk huru du varder smädad hela dagen av dåren.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Glöm icke bort dina ovänners rop, dina motståndares larm, som alltjämt höjes.
