Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
Masquil de Asaph. ¿POR qué, oh Dios, [nos] has desechado para siempre? ¿por qué ha humeado tu furor contra las ovejas de tu dehesa?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Acuérdate de tu congregación, que adquiriste de antiguo, [cuando] redimiste la vara de tu heredad; este monte de Sión, donde has habitado.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Levanta tus pies á los asolamientos eternos: á todo enemigo que ha hecho mal en el santuario.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Tus enemigos han bramado en medio de tus sinagogas: han puesto sus divisas por señas.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
[Cualquiera] se hacía famoso según que había levantado el hacha sobre los gruesos maderos.
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
Y ahora con hachas y martillos han quebrado todas sus entalladuras.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
Han puesto á fuego tus santuarios, han profanado el tabernáculo de tu nombre [echándolo] á tierra.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
Dijeron en su corazón: Destruyámoslos de una vez; han quemado todas las sinagogas de Dios en la tierra.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
No vemos ya nuestras señales: no hay más profeta; ni con nosotros hay quien sepa hasta cuándo.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
¿Hasta cuándo, oh Dios, el angustiador [nos] afrentará? ¿ha de blasfemar el enemigo perpetuamente tu nombre?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
¿Por qué retraes tu mano, y tu diestra? ¿[por qué] la escondes dentro de tu seno?
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Empero Dios es mi rey ya de antiguo; el que obra saludes en medio de la tierra.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
Tú hendiste la mar con tu fortaleza: quebrantaste cabezas de ballenas en las aguas.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Tú magullaste las cabezas del leviathán; dístelo por comida al pueblo de los desiertos.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
Tú abriste fuente y río; tú secaste ríos impetuosos.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Tuyo es el día, tuya también es la noche: tú aparejaste la luna y el sol.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
Tú estableciste todos los términos de la tierra: el verano y el invierno tú los formaste.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Acuérdate de esto: que el enemigo ha dicho afrentas á Jehová, y que el pueblo insensato ha blasfemado tu nombre.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
No entregues á las bestias el alma de tu tórtola: y no olvides para siempre la congregación de tus afligidos.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Mira al pacto: porque las tenebrosidades de la tierra llenas están de habitaciones de violencia.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
No vuelva avergonzado el abatido: el afligido y el menesteroso alabarán tu nombre.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Levántate, oh Dios, aboga tu causa: acuérdate de cómo el insensato te injuria cada día.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
No olvides las voces de tus enemigos: el alboroto de los que se levantan contra ti sube continuamente.
