Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
Un salmo (masquil) de Asaf. Oh, Dios, ¿por qué nos has rechazado? ¿Acaso será para siempre? ¿Por qué tu ira consume como fuego abrasador a las ovejas de tu rebaño?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Recuerda al pueblo que formaste hace mucho tiempo. La tribu que redimiste e hiciste tuya. Recuerda también al monte de Sión, tu casa.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Ven y camina en medio de estas ruinas. El enemigo ha destruido tu Templo por completo.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
El enemigo ha gritado en victoria justo en el lugar donde te reuniste con nosotros. Han levantado sus estandartes como símbolos de su victoria.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
Actuaron como hombres que talan el bosque con sus hachas.
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
Con hachas y martillos destrozaron los paneles tallados.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
Luego prendieron fuego a tu Templo, reduciéndolo a cenizas. Profanaron tu casa, el lugar que lleva tu nombre.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
Dijeron para sí mismos: “¡Destruyámoslo todo!” Así que quemaron cada uno de los lugares de adoración a Dios en la tierra.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
Ya no vemos ninguna de tus señales. No ha quedado ni un profeta, y ninguno entre nosotros sabe hasta cuándo durará esto.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
¿Hasta cuándo, Dios, te ridiculizará el enemigo? ¿Van a insultar tu nombre para siempre?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
¿Por qué te abstienes de actuar? ¡Actúa ahora y destrúyelos!
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Pero tu, Dios, eres nuestro rey desde hace mucho tiempo. Nos has salvado muchas veces en esta tierra.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
Tu fuiste aquél que dividió el mar con tu poder, y rompiste las cabezas de los monstruos marinos.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Tú fuiste Aquél que aplastó las cabezas de Leviatán, y su cuerpo lo diste a comer a los animales del desierto.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
Tú fuiste Aquél que hizo fluir los ríos y fuentes de aguas. También hiciste que los ríos permanentes se secaran.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Tú creaste el día y también la noche. Hiciste la luna y el sol.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
Tú estableciste los límites de la tierra; Estableciste el verano y el invierno.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
No olvides cómo el enemigo te ha ridiculizado, Señor, y con cuanto irrespeto han insultado tu nombre.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
¡No dejes que estos animales salvajes maten a tus tórtolas! ¡No abandones a tu pueblo para siempre!
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Recuerda la promesa del pacto, porque la tierra está llena de lugares oscuros y de violencia.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
No dejes que los que sufren sean maltratados otra vez. Deja que los pobres y necesitados te alaben.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Levántate, Dios, y pelea tu causa. No olvides cuánto te han insultado estas personas necias todo el tiempo.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
¡No ignores lo que han dicho tus enemigos, porque sus acusaciones contra ti son cada vez peores!
