Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
Вскую, Боже, отринул еси до конца? Разгневася ярость Твоя на овцы пажити Твоея?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Помяни сонм Твой, егоже стяжал еси исперва, избавил еси жезлом достояния Твоего, гора Сион сия, в нейже вселился еси.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Воздвигни руце Твои на гордыни их в конец, елика лукавнова враг во святем Твоем.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
И восхвалишася ненавидящии Тя посреде праздника Твоего: положиша знамения своя знамения, и не познаша.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
Яко во исходе превыше: яко в дубраве древяне секирами разсекоша
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
двери его вкупе, сечивом и оскордом разрушиша и.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
Возжгоша огнем святило Твое: на земли оскверниша жилище имене Твоего.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
Реша в сердцы своем южики их вкупе: приидите, и отставим вся праздники Божия от земли.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
Знамения их не видехом: несть ктому пророка, и нас не познает ктому.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
Доколе, Боже, поносит враг? Раздражит противный имя Твое до конца?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Вскую отвращаеши руку Твою и десницу Твою от среды недра Твоего в конец?
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Бог же, Царь наш, прежде века содела спасение посреде земли.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
Ты утвердил еси силою Твоею море: Ты стерл еси главы змиев в воде:
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Ты сокрушил еси главу змиеву, дал еси того брашно людем Ефиопским.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
Ты расторгл еси источники и потоки: Ты изсушил еси реки ифамския.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Твой есть день, и Твоя есть нощь: Ты совершил еси зарю и солнце.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
Ты сотворил еси вся пределы земли: жатву и весну Ты создал еси я.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Помяни сия: враг поноси Господеви, и людие безумнии раздражиша имя Твое.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Не предаждь зверем душу исповедающуюся Тебе: душ убогих Твоих не забуди до конца.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Призри на завет Твой: яко исполнишася помраченнии земли домов беззаконий.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
Да не возвратится смиренный посрамлен: нищь и убог восхвалита имя Твое.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Востани, Боже, суди прю Твою: помяни поношение Твое, еже от безумнаго весь день.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Не забуди гласа молитвенник Твоих: гордыня ненавидящих Тя взыде выну.
