Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
Учение Асафа. Для чего, Боже, отринул нас навсегда? возгорелся гнев Твой на овец пажити Твоей?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Вспомни сонм Твой, который Ты стяжал издревле, искупил в жезл достояния Твоего, - эту гору Сион, на которой Ты веселился.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Подвигни стопы Твои к вековым развалинам: все разрушил враг во святилище.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Рыкают враги Твои среди собраний Твоих; поставили знаки свои вместо знамений наших;
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
показывали себя подобными поднимающему вверх секиру на сплетшиеся ветви дерева;
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
и ныне все резьбы в нем в один раз разрушили секирами и бердышами;
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
предали огню святилище Твое; совсем осквернили жилище имени Твоего;
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
сказали в сердце своем: “разорим их совсем”, - и сожгли все места собраний Божиих на земле.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
Знамений наших мы не видим, нет уже пророка, и нет с нами, кто знал бы, доколе это будет.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
Доколе, Боже, будет поносить враг? вечно ли будет хулить противник имя Твое?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Для чего отклоняешь руку Твою и десницу Твою? Из среды недра Твоего порази их.
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Боже, Царь мой от века, устрояющий спасение посреди земли!
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
Ты расторг силою Твоею море, Ты сокрушил головы змиев в воде;
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Ты сокрушил голову левиафана, отдал его в пищу людям пустыни;
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
Ты иссек источник и поток, Ты иссушил сильные реки.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Твой день и Твоя ночь: Ты уготовал светила и солнце;
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
Ты установил все пределы земли, лето и зиму Ты учредил.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Вспомни же: враг поносит Господа, и люди безумные хулят имя Твое.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Не предай зверям душу горлицы Твоей; собрания убогих Твоих не забудь навсегда.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Призри на завет Твой; ибо наполнились все мрачные места земли жилищами насилия.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
Да не возвратится угнетенный посрамлен-ным; нищий и убогий да восхвалят имя Твое.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Восстань, Боже, защити дело Твое, вспомни вседневное поношение Твое от безумного;
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
не забудь крика врагов Твоих; шум восстающих против Тебя непрестанно поднимается.
