Псалми 74

1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?

Cantico di Asaf. O Dio, perché ci hai rigettati per sempre? Perché arde l’ira tua contro il gregge del tuo pasco?

2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

Ricordati della tua raunanza che acquistasti in antico, che redimesti per esser la tribù della tua eredità; ricordati del monte di Sion, di cui hai fatto la tua dimora!

3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

Dirigi i tuoi passi verso le ruine perpetue; il nemico ha tutto devastato nel tuo santuario.

4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

I tuoi avversari hanno ruggito dentro al luogo delle tue raunanze; vi hanno posto le loro insegne per emblemi.

5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

Parevano uomini levanti in alto le scuri nel folto d’un bosco.

6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

E invero con l’ascia e col martello, hanno spezzato tutte le sculture della tua casa.

7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.

Hanno appiccato il fuoco al tuo santuario, han profanato, gettandola a terra, la dimora del tuo nome.

8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

Han detto in cuor loro: Distruggiamo tutto! Hanno arso tutti i luoghi delle raunanze divine nel paese.

9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.

Noi non vediam più i nostri emblemi; non v’è più profeta, né v’è fra noi alcuno che sappia fino a quando.

10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

Fino a quando, o Dio, oltraggerà l’avversario? Il nemico sprezzerà egli il tuo nome in perpetuo?

11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.

Perché ritiri la tua mano, la tua destra? Traila fuori dal tuo seno, e distruggili!

12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

Ma Dio è il mio Re ab antico, colui che opera liberazioni in mezzo alla terra.

13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

Tu, con la tua forza, spartisti il mare, tu spezzasti il capo ai mostri marini sulle acque,

14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

tu spezzasti il capo del leviatan, tu lo desti in pasto al popolo del deserto.

15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.

Tu facesti sgorgare fonti e torrenti, tu asciugasti fiumi perenni.

16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

Tuo è il giorno, la notte pure è tua; tu hai stabilito la luna e il sole.

17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

Tu hai fissato tutti i confini della terra, tu hai fatto l’estate e l’inverno.

18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

Ricordati questo: che il nemico ha oltraggiato l’Eterno, e che un popolo stolto ha sprezzato il tuo nome.

19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.

Non dare alle fiere la vita della tua tortora, non dimenticare per sempre il gregge dei tuoi poveri afflitti!

20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

Abbi riguardo al patto, poiché i luoghi tenebrosi della terra son pieni di ricetti di violenza.

21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

L’oppresso non se ne torni svergognato; fa’ che il misero e il bisognoso lodino il tuo nome.

22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

Lèvati, o Dio, difendi la tua causa! Ricordati dell’oltraggio che ti è fatto del continuo dallo stolto.

23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

Non dimenticare il grido de’ tuoi nemici, lo strepito incessante di quelli che si levano contro di te.