Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
Eine Unterweisung Asaphs. Gott, warum verstößest du uns so gar und bist so grimmig zornig über die Schafe deiner Weide?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Gedenke an deine Gemeinde, die du vor alters erworben und dir zum Erbteil erlöst hast, an den Berg Zion, darauf du wohnest.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Hebe deine Schritte zum dem, was so lange wüst liegt. Der Feind hat alles verderbt im Heiligtum.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Deine Widersacher brüllen in deinen Häusern und setzen ihre Götzen darein.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
Man sieht die Äxte obenher blinken, wie man in einen Wald haut;
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
sie zerhauen alle seine Tafelwerke mit Beil und Barte.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
Sie verbrennen dein Heiligtum; sie entweihen und werfen zu Boden die Wohnung deines Namens.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
Sie sprechen in ihrem Herzen; “Laßt uns sie plündern!” Sie verbrennen alle Häuser Gottes im Lande.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
Unsere Zeichen sehen wir nicht, und kein Prophet predigt mehr, und keiner ist bei uns, der weiß, wie lange.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
Ach Gott, wie lange soll der Widersacher schmähen und der Feind deinen Namen so gar verlästern?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Warum wendest du deine Hand ab? Ziehe von deinem Schoß dein Rechte und mache ein Ende.
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Gott ist ja mein König von alters her, der alle Hilfe tut, die auf Erden geschieht.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
Du zertrennst das Meer durch dein Kraft und zerbrichst die Köpfe der Drachen im Wasser.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Du zerschlägst die Köpfe der Walfische und gibst sie zur Speise dem Volk in der Einöde.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
Du lässest quellen Brunnen und Bäche; du läßt versiegen starke Ströme.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Tag und Nacht ist dein; du machst, daß Sonne und Gestirn ihren gewissen Lauf haben.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
Du setzest einem jeglichen Lande seine Grenze; Sommer und Winter machst du.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
So gedenke doch des, daß der Feind den HERRN schmäht und ein töricht Volk lästert deinen Namen.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Du wollest nicht dem Tier geben die Seele deiner Turteltaube, und der Herde deiner Elenden nicht so gar vergessen.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Gedenke an den Bund; denn das Land ist allenthalben jämmerlich verheert, und die Häuser sind zerrissen.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
Laß den Geringen nicht in Schanden davongehen; laß die Armen und Elenden rühmen deinen Namen.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Mache dich auf, Gott, und führe aus deine Sache; gedenke an die Schmach, die dir täglich von den Toren widerfährt.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Vergiß nicht des Geschreis deiner Feinde; das Toben deiner Widersacher wird je länger, je größer.
