Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
Eine Unterweisung Assaphs. Gott, warum verstößest du uns so gar und bist so grimmig zornig über die Schafe deiner Weide?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Gedenk an deine Gemeine, die du vor alters erworben und dir zum Erbteil erlöset hast, an den Berg Zion, da du auf wohnest.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Tritt auf sie mit Füßen und stoße sie gar zu Boden. Der Feind hat alles verderbet im Heiligtum.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Deine Widerwärtigen brüllen in deinen Häusern und setzen ihre Götzen drein.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
Man siehet die Äxte oben her blicken, wie man in einen Wald hauet,
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
und zerhauen alle seine Tafelwerke mit Beil und Barten.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
Sie verbrennen dein Heiligtum, sie entweihen die Wohnung deines Namens zu Boden.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
Sie sprechen in ihrem Herzen: Laßt uns sie plündern! Sie verbrennen alle Häuser Gottes im Lande.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
Unsere Zeichen sehen wir nicht, und kein Prophet predigt mehr, und kein Lehrer lehret uns mehr.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
Ach, Gott, wie lange soll der Widerwärtige schmähen und der Feind deinen Namen so gar verlästern?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Warum wendest du deine Hand ab und deine Rechte von deinem Schoß so gar?
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Aber Gott ist mein König von alters her, der alle Hilfe tut, so auf Erden geschieht.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
Du zertrennest das Meer durch deine Kraft und zerbrichst die Köpfe der Drachen im Wasser.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Du zerschlägst die Köpfe der Walfische und gibst sie zur Speise dem Volk in der Einöde.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
Du lässest quellen Brunnen und Bäche; du lässest versiegen starke Ströme.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Tag und Nacht ist dein; du machest, daß beide Sonn und Gestirn ihren gewissen Lauf haben.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
Du setzest einem jeglichen Lande seine Grenze; Sommer und Winter machest du.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
So gedenke doch des, daß der Feind den HERRN schmähet, und ein töricht Volk lästert deinen Namen.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Du wollest nicht dem Tier geben die Seele deiner Turteltaube und deiner elenden Tiere nicht so gar vergessen.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Gedenk an den Bund; denn das Land ist allenthalben jämmerlich verheeret, und die Häuser sind zerrissen.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
Laß den Geringen nicht mit Schanden davongehen, denn die Armen und Elenden rühmen deinen Namen.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Mache dich auf, Gott, und führe aus deine Sache; gedenk an die Schmach, die dir täglich von den Toren widerfähret.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Vergiß nicht des Geschreies deiner Feinde; das Toben deiner Widerwärtigen wird je länger je größer.
