Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
Maskil (cantique) d'Asaph. Pourquoi, ô Dieu, nous rejettes-tu à jamais, et ta colère fume-t-elle contre le troupeau de ta pâture?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Souviens-toi de ton assemblée, que tu t'es acquise jadis, que tu as rachetée pour être la tribu de ton héritage; souviens-toi de cette montagne de Sion, où tu as fait ta demeure.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Porte tes pas vers ces ruines perpétuelles: l'ennemi a tout détruit dans le lieu saint.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Tes ennemis ont rugi au milieu de tes parvis; ils y ont mis pour signes leurs signes.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
Ils s'y font voir comme des gens élevant les haches dans l'épaisseur d'un bois.
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
Et déjà ils en brisent toutes les sculptures, avec des cognées et des marteaux.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
Ils ont mis en feu ton sanctuaire; ils ont jeté à terre, profané la demeure de ton nom.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
Ils ont dit en leur cœur: Détruisons-les tous! Ils ont brûlé toutes les synagogues de Dieu dans le pays.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
Nous ne voyons plus nos signes; il n'y a plus de prophète, ni personne avec nous qui sache jusques à quand.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
Jusques à quand, ô Dieu, l'adversaire outragera-t-il, l'ennemi méprisera-t-il sans cesse ton nom?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Pourquoi retires-tu ta main et ta droite? Tire-la de ton sein, et détruis!
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Mais Dieu est mon Roi de tout temps, lui qui opère des délivrances au milieu de la terre.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
C'est toi qui fendis la mer par ta puissance, qui brisas les têtes des dragons sur les eaux.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
C'est toi qui écrasas les têtes du Léviathan, qui le donnas en pâture au peuple du désert.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
C'est toi qui fis jaillir des sources et des ruisseaux; toi qui mis à sec les fleuves intarissables.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
A toi est le jour, à toi aussi est la nuit; tu as créé la lumière et le soleil.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
C'est toi qui as posé toutes les limites de la terre; l'été et l'hiver, c'est toi qui les as formés.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Souviens-toi que l'ennemi outrage, ô Éternel! qu'un peuple insensé méprise ton nom!
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
N'abandonne pas aux bêtes la vie de ta tourterelle; n'oublie pas pour toujours la troupe de tes affligés.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Regarde à ton alliance; car les lieux ténébreux de la terre sont pleins de repaires de violence.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
Que l'opprimé ne retourne pas confus; que l'affligé et le pauvre louent ton nom!
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Lève-toi, ô Dieu, défends ta cause! Souviens-toi de l'opprobre qui t'est fait tous les jours par l'insensé.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
N'oublie pas les cris de tes adversaires, le bruit toujours grandissant de ceux qui s'élèvent contre toi!
