Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
Un Psaume de méditation d'Asaph. Pourquoi, mon Dieu, m'as-tu repoussé pour toujours? Pourquoi ta colère est-elle excitée contre les brebis de tes pâturages?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Souviens-toi du troupeau que, dès le commencement, tu as acquis; tu as racheté le rameau de ton héritage, cette montagne de Sion, où tu as dressé ton tabernacle.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Lève les mains pour mettre fin à leur orgueil; que de mal a fait l'ennemi en tes lieux saints!
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Comme ceux qui te haïssent se sont glorifiés au milieu de tes fêtes! Ils ont posé leurs étendards, comme des signaux,
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
A la porte d'en haut, sans savoir ce qu'ils faisaient. Comme dans une forêt, avec des haches,
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
Ils ont frappé les battants de cette porte au même endroit; ils l'ont brisée avec la hache et le levier.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
Ils ont brûlé par le feu ton sanctuaire sur la terre; ils ont souillé le tabernacle de ton nom.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
Ils ont dit en leur cœur, et leur race, réunie au même lieu, a dit: Allons, abolissons en cette terre les fêtes du Seigneur!
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
Nous ne voyons plus nos signes; il n'est plus de prophètes, et l'on ne nous reconnaîtra pas.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
Jusques à quand, mon Dieu, l'ennemi t'outragera-t-il? L'ennemi provoquera-t-il toujours ton nom?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Pourquoi as-tu détourné ta main, ta droite du milieu de ton sein? Est-ce pour toujours?
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Cependant Dieu, notre roi avant les siècles, a opéré notre salut au milieu de la terre.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
Par ta puissance tu as dompté la mer; tu as brisé sur les eaux la tête des dragons.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Tu as brisé les têtes du dragon; tu l'as donné pour nourriture aux peuples éthiopiens.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
Tu as ouvert les fontaines et les torrents; tu as desséché les fleuves d'Etham.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Le jour est à toi, la nuit est à toi, tu as préparé la lune et le soleil.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
Tu as fait toutes les limites de la terre; tu as fait l'été et le printemps.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Souviens-toi de ta création; l'ennemi a outragé le Seigneur, et un peuple insensé a provoqué son nom.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Ne livre point aux bêtes fauves l'âme qui te loue, et n'oublie pas pour toujours l'âme de tes pauvres.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Considère ton alliance; car les lieux obscurs de la terre sont remplis de maisons d'iniquités.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
Que l'affligé, que l'humble ne soient point rejetés; le pauvre et le nécessiteux loueront ton nom.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Lève-toi, ô Dieu, rends tes jugements; souviens-toi des outrages que te prodigue l'insensé tout le jour.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
N'oublie point la voix de tes suppliants, et que l'orgueil de ceux qui te haïssent monte toujours jusqu'à toi.
