Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
A maskil of Asaph. Why, O God, have you spurned us forever? Why smokes your wrath against the sheep of your pasture?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Remember the community you purchased of old to become by redemption the tribe of your heritage, Zion, the mountain you made your home.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Rouse yourself, visit its ruins complete. In the temple the foe has made havoc of all things.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Like lions your enemies roared through your house, replacing our symbols by signs of their own,
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
hacking, like woodsmen who lift axes on thickets of trees,
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
smashing with hatchets and hammers all of its carved work together.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
They have set your temple on fire, to the very ground they have outraged the place where lives your name.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
They have said in their heart, “Let us utterly crush them.” They have burned all the houses of God in the land.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
No symbol of ours do we see any more: no prophet is there any more, none is with us who knows how long.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
How long, O God, is the foe to insult? Shall the enemy spurn your name forever?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Why, O Lord, do you hold back your hand, why keep your right hand in the folds of your robe?
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Yet God is our king from the ancient days, in the midst of the earth working deeds of salvation.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
It was you who did cleave the sea by your might, and shatter the heads of the ocean monsters.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
It was you who did crush many-headed Leviathan, and give him as food to the beasts of the wilderness.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
It was you who did cleave the fountains and torrents; it was you who did dry the perennial streams.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Yours is the day; yours, too, is the night, it was you who did establish the sun and the star.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
It was you who did fix all the borders of earth: summer and winter it’s you who have made them.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Yet, for all this, the foe has insulted you, Lord, and a nation of fools has reviled your name.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Do not give your dove to the beasts, do not forget your afflicted forever.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Look to the sleek ones – how full they are: the dark places of earth are the dwellings of violence.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
O let not the downtrodden turn back ashamed: let the poor and the needy sing praise to your name.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Arise, God, and defend your cause: remember how fools all the day insult you.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Do not forget the uproar of your enemies, the din of your foes that ascends evermore.
