Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
“A psalm of Asaph.” O God! why hast thou cast us off for ever? Why doth thine anger smoke against the flock of thy pasture?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Remember the people which thou didst purchase of old; Thine own inheritance, which thou didst redeem; That Mount Zion, where thou once didst dwell!
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Hasten thy steps to those utter desolations! Every thing in the sanctuary hath the enemy abused!
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Thine enemies roar in the place of thine assemblies; Their own symbols have they set up for signs.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
They appear like those who raise the axe against a thicket;
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
They have broken down the carved work of thy temple with axes and hammers;
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
They have cast fire into thy sanctuary; They have profaned, and cast to the ground, the dwelling-place of thy name.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
They said in their hearts, “Let us destroy them all together!” They have burned all God's places of assembly in the land.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
We no longer see our signs; There is no prophet among us, Nor any one that knoweth how long this desolation shall endure.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
How long, O God! shall the adversary revile? Shall the enemy blaspheme thy name for ever?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Why withdrawest thou thy hand, even thy right hand? Take it from thy bosom, and destroy!
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Yet God was our king of old, Working salvation in the midst of the earth.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
Thou didst divide the sea by thy power; Thou didst crush the heads of the sea-monsters in the waters.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Thou didst break in pieces the head of the crocodile; Thou gavest him for food to the inhabitants of the desert.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
Thou didst cleave forth the fountain and the stream; Thou didst dry up perennial rivers.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Thine is the day, and thine the night; Thou didst prepare the light and the sun.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
Thou didst establish all the boundaries of the earth; Thou didst make summer and winter.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
O remember that the enemy hath reviled Jehovah; That an impious people hath blasphemed thy name!
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Give not up the life of thy turtle-dove to the wild beast; Forget not for ever thine afflicted people!
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Have regard to thy covenant! For all the dark places of the land are full of the abodes of cruelty.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
O let not the afflicted go away ashamed! Let the poor and needy praise thy name!
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Arise, O God! maintain thy cause! Remember how the impious revileth thee daily!
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Forget not the clamor of thine adversaries, —The noise of thine enemies, which continually increaseth!
