Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
AN INSTRUCTION OF ASAPH. Why, O God, have You cast off forever? Your anger smokes against the flock of Your pasture.
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Remember Your congregation [That] You purchased of old, You redeemed the rod of Your inheritance, This Mount Zion—You dwelt in it.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Lift up Your steps to the continuous desolations, Everything the enemy did wickedly in the sanctuary.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Your adversaries have roared, In the midst of Your meeting-places, They have set their ensigns as ensigns.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
He is known as one bringing in on high Against a thicket of wood—axes.
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
And now they break down its engravings, Together, with axe and hatchet,
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
They have sent Your sanctuary into fire, They defiled the Dwelling Place of Your Name to the earth,
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
They said in their hearts, “Let us oppress them together,” They burned all the meeting-places of God in the land.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
We have not seen our ensigns, There is no longer a prophet, Nor with us is one knowing how long.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
Until when, O God, does an adversary reproach? Does an enemy despise Your Name forever?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Why do You turn back Your hand, Even Your right hand? Remove [it] from the midst of Your bosom.
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
And God [is] my king of old, Working salvation in the midst of the earth.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
You have divided [the] sea by Your strength, You have shattered heads of dragons by the waters,
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
You have broken the heads of leviathan, You make him food for the people of desert-dwellers.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
You have cleaved a fountain and a stream, You have dried up perennial flowings.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
The day [is] Yours, The night [is] also Yours, You have prepared a light-giver—the sun.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
You have set up all the borders of earth, Summer and winter—You have formed them.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Remember this—an enemy reproached YHWH, And a foolish people have despised Your Name.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Do not give up to a [wild] creature, The soul of Your turtle-dove, Do not forget the life of Your poor ones forever.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Look attentively to the covenant, For the dark places of earth, Have been full of habitations of violence.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
Do not let the oppressed turn back ashamed, Let the poor and needy praise Your Name,
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Arise, O God, plead Your plea, Remember Your reproach from a fool all the day.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Do not forget the voice of Your adversaries, The noise of Your withstanders is going up continually!
