Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
O God, why have you cast us off for ever? why does your anger smoke against the sheep of your pasture?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Remember your congregation, which you have purchased of old; the rod of your inheritance, which you have redeemed; this mount Zion, wherein you have dwelled.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Lift up your feet to the perpetual desolations; even all that the enemy has done wickedly in the sanctuary.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Your enemies roar in the middle of your congregations; they set up their ensigns for signs.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
A man was famous according as he had lifted up axes on the thick trees.
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
But now they break down the carved work thereof at once with axes and hammers.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
They have cast fire into your sanctuary, they have defiled by casting down the dwelling place of your name to the ground.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
They said in their hearts, Let us destroy them together: they have burned up all the synagogues of God in the land.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
We see not our signs: there is no more any prophet: neither is there among us any that knows how long.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
O God, how long shall the adversary reproach? shall the enemy blaspheme your name for ever?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Why withdraw you your hand, even your right hand? pluck it out of your bosom.
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
For God is my King of old, working salvation in the middle of the earth.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
You did divide the sea by your strength: you brake the heads of the dragons in the waters.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
You brake the heads of leviathan in pieces, and gave him to be meat to the people inhabiting the wilderness.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
You did split the fountain and the flood: you dried up mighty rivers.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
The day is yours, the night also is yours: you have prepared the light and the sun.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
You have set all the borders of the earth: you have made summer and winter.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Remember this, that the enemy has reproached, O LORD, and that the foolish people have blasphemed your name.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
O deliver not the soul of your turtledove to the multitude of the wicked: forget not the congregation of your poor for ever.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Have respect to the covenant: for the dark places of the earth are full of the habitations of cruelty.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
O let not the oppressed return ashamed: let the poor and needy praise your name.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Arise, O God, plead your own cause: remember how the foolish man reproaches you daily.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Forget not the voice of your enemies: the tumult of those that rise up against you increases continually.
