Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
Maschil of Asaph. Why, O God, hast Thou cast us off for ever? Why doth Thine anger smoke against the flock of Thy pasture?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Remember Thy congregation, which Thou hast gotten of old, which Thou hast redeemed to be the tribe of Thine inheritance; and mount Zion, wherein Thou hast dwelt.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Lift up Thy steps because of the perpetual ruins, even all the evil that the enemy hath done in the sanctuary.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Thine adversaries have roared in the midst of Thy meeting-place; they have set up their own signs for signs.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
It seemed as when men wield upwards axes in a thicket of trees.
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
And now all the carved work thereof together they strike down with hatchet and hammers.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
They have set Thy sanctuary on fire; they have profaned the dwelling-place of Thy name even to the ground.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
They said in their heart: 'Let us make havoc of them altogether'; they have burned up all the meeting-places of God in the land.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
We see not our signs; there is no more any prophet; neither is there among us any that knoweth how long.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
How long, O God, shall the adversary reproach? Shall the enemy blaspheme Thy name for ever?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Why withdrawest Thou Thy hand, even Thy right hand? Draw it out of Thy bosom and consume them.
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Yet God is my King of old, working salvation in the midst of the earth.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
Thou didst break the sea in pieces by Thy strength; Thou didst shatter the heads of the sea-monsters in the waters.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Thou didst crush the heads of leviathan, Thou gavest him to be food to the folk inhabiting the wilderness.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
Thou didst cleave fountain and brook; Thou driedst up ever-flowing rivers.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Thine is the day, Thine also the night; Thou hast established luminary and sun.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
Thou hast set all the borders of the earth; Thou hast made summer and winter.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Remember this, how the enemy hath reproached the LORD, and how a base people have blasphemed Thy name.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
O deliver not the soul of Thy turtle-dove unto the wild beast; forget not the life of Thy poor for ever.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Look upon the covenant; for the dark places of the land are full of the habitations of violence.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
O let not the oppressed turn back in confusion; let the poor and needy praise Thy name.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Arise, O God, plead Thine own cause; remember Thy reproach all the day at the hand of the base man.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Forget not the voice of Thine adversaries, the tumult of those that rise up against Thee which ascendeth continually.
