Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
A psalm (maskil) of Asaph. God, why have you rejected us? Is it forever? Why does your anger burn so hot against the sheep of your own field?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Remember the people you made your own long ago, the tribe you redeemed and made your own. Remember too Mount Zion, the place where you live.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Come and walk through the complete devastation. The enemy has totally destroyed your Temple.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
The enemy shouted in triumph right where you met with us. There they set up their war banners as signs of their victory.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
They acted like men chopping down a forest with axes.
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
With axes and hammers they smashed in the carved wooden panels.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
Then they set fire to your Temple, burning it to the ground. They defiled the place where you live, the place that bears your name.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
They said to themselves, “Let's destroy it all!” So they burned down every place where God was worshiped throughout the land.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
We no longer see any signs. There are no prophets left. And no one among us knows how long this will last.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
How long will the enemy ridicule you, God? Will they insult your character forever?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Why do you hold back from doing something? Take action and destroy them!
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
But you, God, are our king from long ago. You have saved us many times in the land.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
You were the one who split apart the sea by your strength; you broke the heads of the sea monsters.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
You were the one who crushed the heads of Leviathan, and you gave its body to the desert animals to eat.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
You were the one who made springs and rivers flow with water. You made permanent rivers dry up.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
You created the day, and also the night; you made the moon and the sun.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
You set the boundaries of the earth; you made summer and winter.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
So keep in mind how the enemy ridiculed you, Lord, and how irreverent people insulted your reputation.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Don't let wild animals kill your turtledoves! Don't abandon your people forever!
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Remember your promises in the agreement, because the land is full of dark places and violence.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
Don't let those who suffer be mistreated again. Let the poor and needy praise you for you who are.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Stand up, God, and plead your case. Don't forget how these foolish people insulted you all the time.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Don't ignore what your enemies have said, for their loud accusations against you are getting worse and worse!
