Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
The understanding of Asaph. O God, why have you rejected us to the end. Why has your fury become enraged over the sheep of your pasture?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Be mindful of your congregation, which you have possessed from the beginning. You redeemed the scepter of your inheritance, mount Zion, in which you have dwelt.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Lift up your hands against their arrogance in the end. How great the malice of the enemy has been in the sanctuary!
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
And those who hate you have been glorified, in the midst of your solemnity. They have set up their own signs as a proof,
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
as if it had been issued from on high; yet they did not understand. As in a forest of chopped wood,
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
they have cut down the entrances themselves. With axe and hatchet, they have brought it down.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
They have set fire to your Sanctuary. They have polluted the tabernacle of your name on earth.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
They have said in their heart, the whole group of them together: “Let us cause all the feast days of God to cease from the land.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
We have not seen our proof; there is now no prophet. And he will no longer know us.”
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
How long, O God, will the enemy place blame? Is the adversary to provoke your name until the end?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Why do you turn your hand away, even your right hand, from the midst of your sinews, until the end?
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
But God is our king before all ages. He has wrought salvation in the midst of the earth.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
In your virtue, you confirmed the sea. You crushed the heads of the serpents in the waters.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
You have broken the heads of the serpent. You have given him as food for the people of the Ethiopians.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
You have disrupted the fountains and the torrents. You have dried up the rivers of Ethan.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Yours is the day, and yours is the night. You have made the morning light and the sun.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
You have made all the limits of the earth. The summer and the spring were formed by you.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Be mindful of this: the enemy placed blame against the Lord, and a foolish people has incited against your name.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Do not hand over to beasts the souls that confess to you; and do not forget the souls of your poor until the end.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Consider your covenant. For those who have been darkened upon the earth have been filled by the iniquity of the houses.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
Do not allow the humble to be turned away in confusion. The poor and the needy will praise your name.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Rise up, O God, judge your own case. Call to mind the accusations against you, which are made by the foolish all day long.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Do not forget the voices of your adversaries. The arrogance of those who hate you rises up continually.
