Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
[A Psalm] of instruction for Asaph. Therefore have you rejected [us], O God, for ever? [therefore] is your wrath kindled against the sheep of your pasture?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Remember your congregation which you have purchased from the beginning; you did ransom the rod of your inheritance; this mount Sion wherein you have lived.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Lift up your hands against their pride continually; [because of] all that the enemy has done wickedly in your holy places.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
And they that hate you have boasted in the midst of your feast; they have set up their standards for signs,
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
ignorantly as it were in the entrance above;
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
they cut down its doors at once with axes as in a wood of trees; they have broken it down with hatchet and stone cutter.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
They have burnt your sanctuary with fire to the ground; they have profaned the habitation of your name.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
They have said in their heart, [even] all their kindred together, Come, let us abolish the feasts of the Lord from the earth.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
We have not seen our signs; there is no longer a prophet; and [God] will not know us any more.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
How long, O God, shall the enemy reproach? shall the enemy provoke your name forever?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Therefore turn you away your hand, and your right hand from the midst of your bosom for ever?
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
But God is our King of old; he has wrought salvation in the midst of the earth.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
You did establish the sea, in your might, you did break to pieces the heads of the dragons in the water.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
You did break to pieces the heads of the dragon; you did give him [for] meat to the Ethiopian nations.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
You did cleave fountains and torrents; you dried up mighty rivers.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
The day is your, and the night is your; you have prepared the sun and the moon.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
You have made all the borders of the earth; you have made summer and spring.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Remember this your creation: an enemy has reproached the Lord, and a foolish people has provoked your name.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Deliver not to the wild beasts a soul that gives praise to you: forget not for ever the souls of your poor.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Look upon your covenant: for the dark [places] of the earth are filled with the habitations of iniquity.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
let not the afflicted and shamed one be rejected: the poor and needy shall praise your name.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Arise, O God, plead your cause: remember your reproaches that come from the foolish one all the day.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Forget not the voice of your suppliants: let the pride of them that hate you continually ascend before you.
