Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
Een leerdicht van Asaf. O God, waarom zoudt Gij ons voor altijd verstoten, Zou uw toorn blijven woeden tegen de kudde uwer weide?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Gedenk toch uw volk, dat Gij U eens hebt verworven, De stam, die Gij hebt verlost als uw erfdeel, De Sionsberg, Die Gij U tot woonplaats verkoost!
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Ach, richt toch uw schreden naar de onherstelbare puinen; Heel het heiligdom is door den vijand vernield.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Uw haters joelden in uw heilige tent, En hebben er hun banieren geplant.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
Ze hakten de friezen boven de ingangen stuk, Zoals een bijl in het kreupelhout woedt.
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
Ze hebben het drijfwerk in stukken geslagen, Met bijl en houweel het vernield;
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
Uw heiligdom in brand gestoken, De woonplaats van uw Naam tot de grond toe ontwijd.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
Ze zeiden: "Wij zullen alles verwoesten, Alle godshuizen verbranden door ‘t hele land!"
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
Wij zien geen voortekens meer, en er is geen profeet, Niemand onder ons, die kan zeggen: Hoelang nog!
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
Ja, hoelang nog, o God, zal de vijand U honen, De vijand maar altijd uw Naam blijven lasteren?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Waarom trekt Gij uw hand van ons terug, En houdt Gij uw rechter in uw boezem verborgen?
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Gij zijt toch van ouds onze Koning, o God, Die op aarde altijd de zege bevocht:
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
Gij hebt de zee opgezweept door uw kracht, Op het water de schedels der draken verpletterd;
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Gij hebt Liwjatan zijn koppen verbrijzeld, En hem een prooi der jakhalzen gemaakt.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
Gij liet bronnen en beken ontspringen, Maar eeuwige stromen verdrogen.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Door U kwam de dag, door U kwam de nacht, Gij hebt de maan en de zon haar plaatsen bereid.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
Gij hebt al de grenzen der aarde gesteld, Zomer en winter, Gij hebt ze gemaakt!
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Denk aan dit alles, o Jahweh, als de vijand blijft honen, Een waanzinnig volk uw Naam blijft lasteren!
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Geef, die U loven, niet prijs aan de beesten, En vergeet uw ongelukkigen niet voor altoos.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Zie neer op uw verbond, en houd het gestand: Het rampzalige Land is een oord van verdrukking!
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
Laat de vertrapte niet onverhoord gaan, Maar de verdrukte en arme uw Naam verheerlijken.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Sta op, o God, en verdedig uw zaak, Gedenk, hoe die dwazen U steeds blijven honen;
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Vergeet het geschreeuw van uw vijanden niet, Het geloei van uw haters, dat altijd maar raast!
