Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
En Maskil af Asaf. Hvorfor har du, Gud, stødt os bort for evigt, hvi ryger din Vrede mod Hjorden, du røgter?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Kom din Menighed i Hu, som du fordum vandt dig, — du udløste den til din Ejendoms Stamme — Zions Bjerg, hvor du har din Bolig.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Løft dine Fjed til de evige Tomter: Fjenden lagde alt i Helligdommen øde.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Dine Fjender brøled i dit Samlingshus, satte deres Tegn som Tegn deri.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
Det saa ud, som naar man løfter Økser i Skovens Tykning.
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
Og alt det udskaarne Træværk der! De hugged det sønder med Økse og Hammer.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
Paa din Helligdom satte de Ild, de skændede og nedrev dit Navns Bolig.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
De tænkte: »Til Hobe udrydder vi dem!« De brændte alle Guds Samlingshuse i Landet.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
Vore Tegn, dem ser vi ikke, Profeter findes ej mer; hvor længe, ved ingen af os.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
Hvor længe, o Gud, skal vor Modstander smæde, Fjenden blive ved at haane dit Navn?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Hvorfor holder du din Haand tilbage og skjuler din højre i Kappens Fold?
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Vor Konge fra fordums Tid er dog Gud, som udførte Frelsens Værk i Landet.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
Du kløvede Havet med Vælde, knuste paa Vandet Dragernes Hoved;
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
du søndrede Hovederne paa Livjatan og gav dem som Æde til Ørkenens Dyr;
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
Kilde og Bæk lod du vælde frem, du udtørred stedseflydende Strømme;
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
din er Dagen, og din er Natten, du grundlagde Lys og Sol,
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
du fastsatte alle Grænser paa Jord, du frembragte Sommer og Vinter.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Kom i Hu, o HERRE, at Fjenden har haanet, et Folk af Daarer har spottet dit Navn!
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Giv ikke Vilddyret din Turteldues Sjæl, glem ikke for evigt dine armes Liv;
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
se hen til Pagten, thi fyldte er Landets mørke Steder med Voldsfærds Boliger.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
Lad ej den fortrykte gaa bort med Skam, lad de arme og fattige prise dit Navn!
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Gud, gør dig rede, før din Sag, kom i Hu, hvor du stadig smædes af Daarer,
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
lad ej dine Avindsmænds Røst uænset! Ustandseligt lyder dine Fjenders Larm!
