Псалми 74
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
Poučna pjesma. Asafova. Zašto si, Bože, posve zabacio, zašto kiptiš gnjevom na ovce paše svoje?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Sjeti se zajednice koju si davno stekao, plÓemena koje namače kao svoju baštinu i brda Siona gdje si Šator svoj udario!
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Korakni k ruševinama vječnim - sve je u Svetištu razorio neprijatelj.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Protivnici tvoji vikahu posred skupštine tvoje, znakove svoje postaviše k'o pobjedne znakove.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
Bijahu kao oni koji mašu sjekirom po guštari,
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
sjekirom i maljem vrata mu razbijali.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
Ognju predadoše Svetište tvoje, do zemlje oskvrnuše Prebivalište tvoga imena.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
Rekoše u srcu: “Istrijebimo ih zajedno; spalite sva svetišta Božja na zemlji!”
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
Ne vidimo znakova svojih, proroka više nema, i nitko među nama ne zna dokle ...
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
Dokle će se još, o Bože, dušmanin rugati? Hoće li protivnik dovijeka prezirati ime tvoje?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Zašto povlačiš ruku, zašto u krilu sakrivaš desnicu svoju?
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
No Bog je moj kralj od davnine, on koji posred zemlje spasava!
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
Ti svojom silom rasječe more, smrska glave nakazama u vodi.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Ti si Levijatanu glave zdrobio, dao ga za hranu nemanima morskim.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
Ti si dao da provre izvor i bujica, ti si presušio rijeke nepresušne.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Tvoj je dan i noć je tvoja, ti učvrsti mjesec i sunce;
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
ti sazda sve granice zemlji, ti stvori ljeto i zimu.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Spomeni se ovoga: dušmanin ti se rugaše, Jahve, i bezumni narod pogrdi ime tvoje.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Ne predaj jastrebu život grlice svoje, i život svojih siromaha ne zaboravi zauvijek!
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Pogledaj na Savez svoj, jer svi su zakuci zemlje puni tmina i nasilja.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
Ne daj da jadnik otiđe postiđen: neka siromah i ubog hvale ime tvoje!
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Ustani, Bože, zauzmi se za svoju parnicu, spomeni se pogrde koju ti bezumnik svaki dan nanosi.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Ne zaboravi vike neprijatelja svojih: buka buntovnika još se diže k tebi!
