Псалми 73

1 Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.

Salmo de Asaf. Ciertamente bueno es Dios a Israel, a los limpios de corazón.

2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.

En cuanto a mí, casi se apartaron mis pies; por poco resbalaron mis pasos.

3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.

Porque me enojé contra los locos, viendo la paz de los impíos.

4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.

Porque no hay ataduras para su muerte; antes su fortaleza está entera.

5 Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.

No pasan trabajos como otros seres humanos; ni son azotados con los hombres.

6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.

Por tanto, la soberbia los corona; se cubren de vestido de violencia.

7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.

Sus ojos están salidos de gruesos; logran con creces los antojos del corazón.

8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,

Se soltaron, y hablan con maldad de hacer violencia; hablan con altanería.

9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.

Ponen contra el cielo su boca, y su lengua pasea la tierra.

10 Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.

Por eso su pueblo volverá aquí, y aguas de lleno le son exprimidas.

11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?

Y dirán: ¿Cómo sabe Dios? ¿Y hay conocimiento en lo más alto?

12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!

He aquí estos impíos, sin ser turbados del mundo, alcanzaron riquezas.

13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,

Verdaderamente en vano he limpiado mi corazón, y lavado mis manos en limpieza;

14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.

y he sido azotado todo el día, y castigado por las mañanas:

15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;

Si dijera yo, hablaré como ellos; he aquí habría negado la generación de tus hijos:

16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,

Pensaré pues para entender esto; es a mis ojos duro trabajo.

17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.

Hasta que venga al santuario de Dios, entonces entenderé la postrimería de ellos.

18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.

Ciertamente los has puesto en deslizaderos; en asolamientos los harás caer.

19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.

¡Cómo han sido asolados! ¡Cuán en un punto! Se acabaron, fenecieron con turbaciones.

20 Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,

Como sueño del que despierta, así, Señor, cuando despertares, menospreciarás sus apariencias.

21 Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.

Se desazonó a la verdad mi corazón, y en mis riñones sentía punzadas.

22 До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.

Mas yo era ignorante, y no entendía; era como una bestia acerca de ti.

23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.

Con todo, yo siempre estuve contigo; trabaste de mi mano derecha.

24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.

Me has guiado según tu consejo, y después me recibirás con gloria.

25 Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.

¿A quién tengo yo en los cielos sino a ti? Y fuera de ti nada deseo en la tierra.

26 Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.

Mi carne y mi corazón desfallecen; la fuerza de mi corazón es que mi porción es Dios para siempre.

27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.

Porque he aquí, los que se alejan de ti perecerán; tú cortas a todo aquel que fornica de ti.

28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.

Y en cuanto a mí, el acercarme a Dios me es el bien; he puesto en el Señor DIOS mi esperanza, para contar todas tus obras.