Псалми 73
1 Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
Та добар је Бог Израиљу, онима који су чиста срца.
2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
А ноге моје умало не зађоше, умало не попузнуше стопала моја,
3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
Јер се расрдих на безумнике видећи како безбожници добро живе.
4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
Јер не знају за невољу до саме смрти, и тело је њихово претило.
5 Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
На пословима човечијим нема их, и не муче се с другим људима.
6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
Тога ради опточени су охолоћу као огрлицом, и обучени у обест као у стајаће рухо.
7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
Од дебљине избуљено им је око, срце пуно клапе.
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
Подсмевају се, пакосно говоре о насиљу, охоло говоре.
9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
Уста своја дижу у небо, и земљу пролази језик њихов.
10 Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
И зато се онамо навраћају неки из народа његовог, и пију воду из пуног извора.
11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
И говоре: Како ће разабрати Бог? Зар Вишњи зна?
12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
Па ето, ови безбожници срећни на свету умножавају богатство.
13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
Зар, дакле, узалуд чистим срце своје, и умивам безазленошћу руке своје,
14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
Допадам рана сваки дан, и муке свако јутро?
15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
Кад бих казао: Говорићу као и они, изневерио бих род синова Твојих.
16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
И тако стадох размишљати да бих ово разумео; али то беше тешко у очима мојим.
17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
Док најпосле не уђох у светињу Божију, и дознах крај њихов.
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
Та на клизавом месту поставио си их, и бацаш их у пропаст!
19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
Како зачас пропадају, гину, нестаје их од ненадне страхоте!
20 Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
Као сан, кад се човек пробуди, тако пробудивши их, Господе, у ништа обраћаш утвару њихову.
21 Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
Кад кипљаше срце моје и растрзах се у себи,
22 До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
Тада бејах незналица и не разумевах; као живинче бијах пред Тобом.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
Али сам свагда код Тебе, Ти ме држиш за десну руку.
24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
По својој вољи водиш ме, и после ћеш ме одвести у славу.
25 Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
Кога имам на небу? И с Тобом ништа нећу на земљи.
26 Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
Чезне за Тобом тело моје и срце моје; Бог је град срца мог и део мој довека.
27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
Јер ево који одступише од Тебе, гину; Ти истребљаваш сваког који чини прељубу остављајући Тебе.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
А мени је добро бити близу Бога. На Господа полажем надање своје, и казиваћу сва чудеса Твоја.
