Псалми 73
1 Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
Как благ Бог к Израилю, к чистым сердцем!
2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
А я - едва не пошатнулись ноги мои, едва не поскользнулись стопы мои, -
3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
я позавидовал безумным, видя благоденствие нечестивых,
4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
ибо им нет страданий до смерти их, и крепки силы их;
5 Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
на работе человеческой нет их, и с прочими людьми не подвергаются ударам.
6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
Оттого гордость, как ожерелье, обложила их, и дерзость, как наряд, одевает их;
7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
выкатились от жира глаза их, бродят помыслы в сердце;
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
над всем издеваются, злобно разглашают клевету, говорят свысока;
9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
поднимают к небесам уста свои, и язык их расхаживает по земле.
10 Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
Потому туда же обращается народ Его, и пьют воду полною чашею,
11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
и говорят: “как узнает Бог? и есть ли ведение у Вышнего?”
12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
И вот, эти нечестивые благоденствуют в веке сем, умножают богатство.
13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
Так не напрасно ли я очищал сердце мое и омывал в невинности руки мои,
14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
и подвергал себя ранам всякий день и обличениям всякое утро?
15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
Но если бы я сказал: “буду рассуждать так”, - то я виновен был бы пред родом сынов Твоих.
16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
И думал я, как бы уразуметь это, но это трудно было в глазах моих,
17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
доколе не вошел я во святилище Божие и не уразумел конца их.
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
Так! на скользких путях поставил Ты их и низвергаешь их в пропасти.
19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
Как нечаянно пришли они в разорение, исчезли, погибли от ужасов!
20 Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
Как сновидение по пробуждении, так Ты, Господи, пробудив их, уничтожишь мечты их.
21 Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
Когда кипело сердце мое, и терзалась внутренность моя,
22 До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
тогда я был невежда и не разумел; как скот был я пред Тобою.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
Но я всегда с Тобою: Ты держишь меня за правую руку;
24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
Ты руководишь меня советом Твоим и потом примешь меня в славу.
25 Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
Кто мне на небе? и с Тобою ничего не хочу на земле.
26 Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
Изнемогает плоть моя и сердце мое: Бог твердыня сердца моего и часть моя вовек.
27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
Ибо вот, удаляющие себя от Тебя гибнут; Ты истребляешь всякого отступающего от Тебя.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
А мне благо приближаться к Богу! На Господа Бога я возложил упование мое, чтобы возвещать все дела Твои.
