Псалми 73
1 Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
Да, бун есте Думнезеу ку Исраел, ку чей ку инима куратэ!
2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
Тотушь ера сэ ми се ындоае пичорул ши ерау сэ-мь алунече паший!
3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
Кэч мэ уйтам ку жинд ла чей несокотиць кынд ведям феричиря челор рэй.
4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
Ынтр-адевэр, нимик ну-й тулбурэ пынэ ла моарте ши трупул ле есте ынкэркат де грэсиме.
5 Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
Н-ау парте де суферинцеле оменешть ши ну сунт ловиць ка чейлалць оамень.
6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
Де ачея мындрия ле служеште ка салбэ ши асуприря есте хайна каре-й ынвелеште.
7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
Ли се булбукэ окий де грэсиме ши ау май мулт декыт ле-ар дори инима.
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
Рыд ши ворбеск ку рэутате де асуприре: ворбеск де сус,
9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
ышь ыналцэ гура пынэ ла черурь ши лимба ле кутреерэ пэмынтул.
10 Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
Де ачея аляргэ лумя ла ей, ынгите апэ дин плин
11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
ши зиче: „Че ар путя сэ штие Думнезеу ши че ар путя сэ куноаскэ Чел Пряыналт?”
12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
Аша сунт чей рэй: тотдяуна феричиць ши ышь мэреск богэцииле.
13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
Деӂяба дар мь-ам курэцит еу инима ши мь-ам спэлат мыниле ын невиновэцие,
14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
кэч ын фиекаре зи сунт ловит ши ын тоате диминециле сунт педепсит.
15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
Дакэ аш зиче: „Вряу сэ ворбеск ка ей”, ятэ кэ н-аш фи крединчос нямулуй копиилор Тэй.
16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
М-ам гындит ла ачесте лукрурь ка сэ ле причеп, дар задарникэ мь-а фост труда,
17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
пынэ че ам интрат ын Сфынтул Локаш ал луй Думнезеу ши ам луат сяма ла соарта де ла урмэ а челор рэй.
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
Да, Ту-й пуй ын локурь алунекоасе ши-й арунчь ын прэпэд.
19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
Кум сунт нимичиць ынтр-о клипэ! Сунт пердуць, прэпэдиць принтр-ун сфыршит нэпрасник.
20 Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
Ка ун вис ла дештептаре, аша ле лепезь кипул, Доамне, ла дештептаря Та!
21 Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
Кынд ми се амэра инима ши мэ симцям стрэпунс ын мэрунтае,
22 До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
ерам прост ши фэрэ жудекатэ, ерам ка ун добиток ынаинтя Та.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
Ынсэ еу сунт тотдяуна ку Тине, Ту м-ай апукат де мына дряптэ;
24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
мэ вей кэлэузи ку сфатул Тэу, апой мэ вей прими ын славэ.
25 Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
Пе чине алтул ам еу ын чер афарэ де Тине? Ши пе пэмынт ну-мь гэсеск плэчеря ын нимень декыт ын Тине.
26 Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
Карня ши инима пот сэ ми се прэпэдяскэ, фииндкэ Думнезеу ва фи пуруря стынка инимий меле ши партя мя де моштенире.
27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
Кэч ятэ кэ чей че се депэртязэ де Тине пер; Ту нимичешть пе тоць чей че-Ць сунт некрединчошь.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
Кыт пентру мине, феричиря мя есте сэ мэ апропий де Думнезеу: пе Домнул Думнезеу Ыл фак локул меу де адэпост, ка сэ повестеск тоате лукрэриле Тале.
