Псалми 73
1 Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
Psalmus Asaph. Defecerunt hymni David filii Iesse. Quam bonus Israel Deus his qui recto sunt corde!
2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
Mei autem pene moti sunt pedes: pene effusi sunt gressus mei.
3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
Quia zelavi super iniquos, pacem peccatorum videns.
4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
Quia non est respectus morti eorum: et firmamentum in plaga eorum.
5 Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
In labore hominum non sunt, et cum hominibus non flagellabuntur:
6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
Ideo tenuit eos superbia, operti sunt iniquitate et impietate sua.
7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
Prodiit quasi ex adipe iniquitas eorum: transierunt in affectum cordis.
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
Cogitaverunt, et locuti sunt nequitiam: iniquitatem in excelso locuti sunt.
9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
Posuerunt in caelum os suum: et lingua eorum transivit in terra.
10 Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
Ideo convertetur populus meus hic: et dies pleni invenientur in eis.
11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
Et dixerunt: Quomodo scit Deus, et si est scientia in excelso?
12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
Ecce ipsi peccatores, et abundantes in saeculo, obtinuerunt divitias.
13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
Et dixi: Ergo sine causa iustificavi cor meum, et lavi inter innocentes manus meas:
14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
Et fui flagellatus tota die, et castigatio mea in matutinis.
15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
Si dicebam: Narrabo sic: ecce nationem filiorum tuorum reprobavi.
16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
Existimabam ut cognoscerem hoc, labor est ante me:
17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
Donec intrem in Sanctuarium Dei: et intelligam in novissimis eorum.
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
Verumtamen propter dolos posuisti eis: deiecisti eos dum allevarentur.
19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
Quomodo facti sunt in desolationem, subito defecerunt: perierunt propter iniquitatem suam.
20 Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
Velut somnium surgentium Domine, in civitate tua imaginem ipsorum ad nihilum rediges.
21 Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
Quia inflammatum est cor meum, et renes mei commutati sunt:
22 До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
et ego ad nihilum redactus sum, et nescivi.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
Ut iumentum factus sum apud te: et ego semper tecum.
24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
Tenuisti manum dexteram meam: et in voluntate tua deduxisti me, et cum gloria suscepisti me.
25 Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
Quid enim mihi est in caelo? et a te quid volui super terram?
26 Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
Defecit caro mea et cor meum: Deus cordis mei, et pars mea Deus in aeternum.
27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
Quia ecce, qui elongant se a te, peribunt: perdidisti omnes, qui fornicantur abs te.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
Mihi autem adhaerere Deo bonum est: ponere in Domino Deo spem meam: ut annunciem omnes praedicationes tuas, in portis filiae Sion.
