Псалми 73
1 Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
A Melody of Asaph. Nothing but good, is God, Unto Israel, Unto the pure in heart.
2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
But, as for me, —My feet had, almost stumbled, My steps had, well-nigh slipped;
3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
For I was envious of the boasters, At the prosperity of the lawless, used I to look.
4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
For they have no pangs in their death, And vigorous is their body;
5 Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
Of the toil of weak mortals, have they none, Nor, with the sons of earth, are they hard smitten.
6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
For this cause, doth arrogance deck them as a neck-chain, And a garment of wrong is their attire;
7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
Their iniquity, hath proceeded from fatness, They have surpassed the imaginations of the heart;
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
They mock, and wickedly command oppression, From on high, they command;
9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
They have set, in the heavens, their mouth, And, their tongue, marcheth through the earth.
10 Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
Therefore must his people return thither, And, the waters of abundance, are drained by them;
11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
And they say—How doth GOD know? And is there knowledge in the Most High?
12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
Lo! these, are the lawless, Who are secure for an age, They have attained unto wealth.
13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
Altogether in vain, Have I cleansed my heart, And bathed in pureness, my hands;
14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
And yet been smitten all the day, And been rebuked morning by morning!
15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
If I had thought, I will relate it thus, Lo! the circle of thy sons, had I betrayed.
16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
When I reasoned, that I might understand this, A vexation, it was in mine eyes:
17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
Until I could enter the holy places of God, —Could give heed to their hereafter: —
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
Surely, in slippery places, dost thou set them, —Thou hast suffered them to fall into places of danger.
19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
How have they become desolate, as in a moment! They have ceased—come to an end, by reason of calamities.
20 Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
As the dream of him that waketh, O my Lord! when rousing thyself up, their shadowy being, wilt thou despise.
21 Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
But my heart had grown embittered, And, in my reins, had I received wounds;
22 До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
But, I, was brutish, and could not perceive, Like the beasts, had I become before thee.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
Nevertheless, I, am continually before thee, Thou hast taken hold of my right hand;
24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
By thy counsel, wilt thou guide me, And, afterwards, unto glory, wilt thou take me.
25 Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
Whom have I in the heavens? And, compared with thee, there is nothing I desire on earth.
26 Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
Failed have my flesh and my heart, The rock of my heart—and my portion, is God unto times age-abiding.
27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
For lo! they who are far from thee, shall perish, Thou hast put an end to every one who wandered unchastely from thee.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
But, as for me, the drawing near of God, is my blessedness, —I have made, of My Lord Yahweh, my refuge, —That I may recount all thy works.
