Псалми 73
1 Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
“BOOK III. A psalm of Asaph.” Truly God is good to Israel, —To those who are pure in heart.
2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
Yet my feet almost gave way; My steps had well nigh slipped:
3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
For I was envious of the proud, When I saw the prosperity of the wicked.
4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
For they have no pains even to their death; Their bodies are in full health.
5 Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
They have not the woes of other men, Neither are they smitten like other men.
6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
Therefore pride encircleth their neck as a collar; Violence covereth them as a garment.
7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
From their bosom issueth their iniquity; The designs of their hearts burst forth.
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
They mock, and speak of malicious oppression; Their words are haughty;
9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
They stretch forth their mouth to the heavens, And their tongue goeth through the earth;
10 Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
Therefore his people walk in their ways, And there drink from full fountains.
11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
And they say, “How doth God know? How can there be knowledge with the Most High?”
12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
Behold these are the ungodly! Yet they are ever prosperous; they heap up riches.
13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
Verily I have cleansed my heart in vain; In vain have I washed my hands in innocence.
14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
For every day have I been smitten; Every morn have I been chastened.
15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
If I should resolve to speak like them, Surely I should be treacherous to the family of thy children.
16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
So, when I studied to know this, It was painful to my eyes;
17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
Until I went into the sanctuaries of God, And considered what was their end.
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
Behold! thou hast set them on slippery places; Thou castest them down into unseen pits.
19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
How are they brought to desolation in a moment, And utterly consumed with sudden destruction!
20 Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
As a dream when one awaketh, Thou, O Lord! when thou awakest, wilt make their vain show a derision.
21 Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
When my heart was vexed And I was pierced in my reins,
22 До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
Then was I stupid and without understanding; I was like one of the brutes before thee.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
Yet am I ever under thy care; By my right hand thou dost hold me up.
24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
Thou wilt guide me with thy counsel, And at last receive me in glory.
25 Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
Whom have I in heaven but thee, And whom on earth do I love in comparison with thee?
26 Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
Though my flesh and my heart fail, God is the strength of my heart, and my portion for ever.
27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
For, lo! they who are far from thee perish; Thou destroyest all who estrange themselves from thee.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
But it is good for me to draw near to God; I put my trust in the Lord Jehovah, That I may declare all thy works.
