Псалми 73
1 Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
BOOK III A Psalm of Asaph. Surely God is good to Israel, even to such as are pure in heart.
2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
But as for me, my feet were almost gone; my steps had well nigh slipped.
3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
For I was envious at the arrogant, when I saw the prosperity of the wicked.
4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
For there are no pangs at their death, and their body is sound.
5 Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
In the trouble of man they are not; neither are they plagued like men.
6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
Therefore pride is as a chain about their neck; violence covereth them as a garment.
7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
Their eyes stand forth from fatness; they are gone beyond the imaginations of their heart.
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
They scoff, and in wickedness utter oppression; they speak as if there were none on high.
9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
They have set their mouth against the heavens, and their tongue walketh through the earth.
10 Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
Therefore His people return hither; and waters of fullness are drained out by them.
11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
And they say: 'How doth God know? And is there knowledge in the Most High?'
12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
Behold, such are the wicked; and they that are always at ease increase riches.
13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
Surely in vain have I cleansed my heart, and washed my hands in innocency;
14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
For all the day have I been plagued, and my chastisement came every morning.
15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
If I had said: 'I will speak thus', behold, I had been faithless to the generation of Thy children.
16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
And when I pondered how I might know this, it was wearisome in mine eyes;
17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
Until I entered into the sanctuary of God, and considered their end.
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
Surely Thou settest them in slippery places; Thou hurlest them down to utter ruin.
19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
How are they become a desolation in a moment! They are wholly consumed by terrors.
20 Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
As a dream when one awaketh, so, O Lord, when Thou arousest Thyself, Thou wilt despise their semblance.
21 Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
For my heart was in a ferment, and I was pricked in my reins.
22 До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
But I was brutish, and ignorant; I was as a beast before Thee.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
Nevertheless I am continually with Thee; Thou holdest my right hand.
24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
Thou wilt guide me with Thy counsel, and afterward receive me with glory.
25 Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
Whom have I in heaven but Thee? And beside Thee I desire none upon earth.
26 Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
My flesh and my heart faileth; but God is the rock of my heart and my portion for ever.
27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
For, lo, they that go far from Thee shall perish; Thou dost destroy all them that go astray from Thee.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
But as for me, the nearness of God is my good; I have made the Lord GOD my refuge, that I may tell of all Thy works.
