Псалми 73
1 Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
Kun god er Gud imod Israel, imod de rene af Hjertet.
2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
Men jeg — nær vare mine Fødder bøjede af Vejen; mine Skridt vare lige ved at glide ud.
3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
Thi jeg blev nidkær over Daarerne; jeg maatte se, at det gik de ugudelige vel.
4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
Thi der findes intet Baand for dem indtil deres Død, og deres Styrke er vel ved Magt.
5 Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
De have ikke Møje som andre Folk, og de blive ikke plagede som andre Mennesker.
6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
Derfor har Hovmod prydet dem som en Kæde, Vold skjuler dem som et Smykke.
7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
Deres Øjne staa ud af Fedme; Hjertets Tanker faa Fremgang.
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
De haane og tale i Ondskab om at øve Vold; fra det høje tale de.
9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
De sætte deres Mund i Himmelen, og deres Tunge farer frem paa Jorden.
10 Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
Derfor vender deres Folk hid, og Vand i fulde Drag uddrikkes af dem.
11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
Og de sige: Hvorledes skulde Gud vide det? og er der Kundskab hos den Højeste?
12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
Se, disse ere de ugudelige; dog ere de rolige til evig Tid, de forøge deres Gods.
13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
Kun forgæves har jeg renset mit Hjerte og toet mine Hænder i Uskyldighed.
14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
Og dog blev jeg plaget den ganske Dag, og min Straf var der hver Morgen.
15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
Dersom jeg havde sagt: Jeg vil føre saadan Tale; se, da havde jeg handlet troløst imod dine Børns Slægt.
16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
Og jeg tænkte efter for at forstaa det; men det var en Kval i mine Øjne,
17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
indtil jeg gik ind i Guds Helligdomme og gav Agt paa deres Endeligt.
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
Kun paa slibrige Steder sætter du dem; du lader dem falde til at ødelægges.
19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
Hvorledes ere de i et Øjeblik gaaede til Grunde? de ere omkomne, de have faaet Ende ved Forskrækkelserne.
20 Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
De ere ligesom en Drøm, naar een er opvaagnet; Herre! naar du opvaagner, vil du foragte deres Billede.
21 Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
Da mit Hjerte var bittert, og det stak mig i mine Nyrer,
22 До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
da var jeg ufornuftig og kunde ikke forstaa noget, jeg var som et Dyr for dig.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
Men jeg vil stedse blive hos dig; du holder ved min højre Haand.
24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
Du leder mig efter dit Raad, og derefter optager du mig til Ære.
25 Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
Hvem har jeg i Himlene? og lige med dig har jeg ikke Lyst til noget paa Jorden.
26 Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
Forsmægter mit Kød og mit Hjerte, saa er Gud mit Hjertes Klippe og min Del evindelig.
27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
Thi se, de som holde sig langt borte fra dig, omkomme; du udrydder hver den, som ved Bolen viger af fra dig.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
Men det er mig godt, at Gud er mig nær; jeg har sat mit Haab paa den Herre, Herre, at jeg kan fortælle alle dine Gerninger.
